Освободена любов полностью

В този момент Ви се материализира в далечния край на улицата пред жилището на Джейн. Вътре не светеше и той се изкушаваше да влезе, но остана скрит в сенките.

В главата му цареше истински хаос. Чувстваше се виновен заради Фюри. Страхуваше се от отговора на Джейн. Тревожеше се какво ще е бъдещето му с човешко същество. Беше загрижен дори за горката Избраница, която нямаше друг избор, освен да изпълнява задълженията си, докато е жива.

Погледна часовника си. Осем часът. Предположи, че Джейн скоро ще се прибере.

Вратата на гаража, съседен на този на Джейн, се раздвижи и се отвори със стържещ звук. Отвътре се появи адски безличен миниван. Спирачките му изскърцаха леко, когато ги натисна. После шофьорът включи на скорост и потегли.

Ви се намръщи. Инстинктите му се изостриха без определена причина. Подуши въздуха, но беше от подветрената страна на превозното средство и не усети нищо.

Страхотно. На всичко отгоре го гонеше и параноя, която в комбинация с тревожността му и нарцистичното поведение напоследък означаваше, че тази вечер бяха налице всички признаци на умствено разстройство.

Отново погледна часовника от нямане какво да прави. Две минути по-късно. Страхотно.

Почувства облекчение, когато мобилният му телефон звънна, защото щеше да убие малко време.

— Радвам се, че си ти, ченге.

Гласът на Бъч беше някак несвойствен.

— Пред дома й ли си?

— Да, но тя не е тук. Ти какво правиш?

— Нещо става с компютрите ти.

— Какво точно?

— Проследяващият софтуер, който инсталира на компютъра в болницата, се е задействал. Някой е влязъл във файла с медицинското досие на Майкъл Клосник.

— Няма нищо страшно.

— Направил го е шефът на хирургията. Манело.

Мразеше звученето на това име.

— И?

— Претърси собствения си компютър за снимки на сърцето ти. Без съмнение издирваше файла, който Фюри унищожи, докато ние те извеждахме.

— Интересно. — Ви се почуди какво ли е привлякло вниманието му. Може би изпринтирано копие с дата и час? Дори да нямаше означение на пациента, този Манело беше достатъчно умен да проследи пътя му до операционната и да разбере кой е лежал на масата на Джейн. До известна степен това не беше голям проблем, защото в медицинското досие се казваше, че Майкъл Клосник е изписан на сутринта след операцията, но все пак… — Мисля, че трябва да посетим добрия чичо доктор.

— Предполагам, ще е по-добре друг да се заеме. Защо не оставиш на мен?

— Защото ти не можеш да триеш спомени.

Последва пауза.

— Майната ти, но си прав.

— В момента на линия ли е?

— Да, в офиса си е.

Тези неща не бяха лесни на публични места дори и след работно време, но само Бог знаеше до какво още може да се добере лекарят.

По дяволите, помисли Ви. Ето какво можеше да предложи на Джейн — тайни, лъжи, опасности. Той беше един себичен мръсник и по-лошо — съсипваше живота на Фюри, за да има шанса да съсипе и нейния.

По улицата зави кола и когато попадна под светлината, той видя, че е нейното ауди.

— Мамка му — каза.

— Тя ли се прибира?

— Аз ще се погрижа за Манело. По-късно.

Затвори телефона, без да е сигурен, че може да й причини всичко това. Ако си тръгнеше сега, би имал достатъчно време да стигне до Другата страна преди Фюри и да положи клетва като Примейл.

По дяволите.

Джейн влезе на заден ход в гаража, паркира аудито си и остана да седи вътре, без да изгаси двигателя. На седалката до нея лежаха резултатите от прегледа със скенера, които беше направила тайно с Манело. Всичко беше чисто. Нямаше следи от тумор или аневризъм. Нито пък нещо друго.

Трябваше да се чувства облекчена, но липсата на обяснение я тревожеше, защото мисловният й процес си оставаше бавен и тромав. Сякаш нервните й пътища се сблъскваха с някакво препятствие в главата й. Гърдите също продължаваха да я болят.

Мъж пристъпи към светлината на фаровете й… Огромен мъж с тъмна коса и козя брадичка, облечен в кожени дрехи. Всичко около него беше размазано, все едно бе излязъл от мъгла.

Джейн мигом избухна в сълзи.

Този мъж… това видение беше нейната сянка, нещото в съзнанието й, някой, за чието съществуване знаеше, но не можеше да разпознае, някой, за когото скърбеше, без да знае причината. Сега всичко се подреждаше.

В следващия миг в слепоочията я прониза болка, ужасна смазваща тежест.

Но вместо да изпълни цялото й тяло, тя изчезна, отлетя, без да остави дори следа. Различни образи започнаха да изникват в съзнанието й. Как оперира този мъж, после как я отвличат и затварят в една стая с него… Те двамата заедно… Тя… се беше влюбила… и после беше изоставена.

Ви.

Безброй спомени се защураха из съзнанието й, а тя се мъчеше да намери опорна точка в една хлъзгава реалност. Не беше възможно това да се случва. Едва ли той се връщаше при нея.

Вероятно сънуваше.

— Джейн — заговори призракът на нейния любим. О, боже… Гласът му беше същият — дълбок и прекрасен и галеше слуха й като коприна. — Джейн…

Спирането на двигателя отне няколко мига, изгаси фаровете и излезе от аудито.

Усети хладния въздух върху лицето си, а сърцето й подскочи.

— Истински ли си?

— Да.