Освободена любов полностью

Хайде, действай, вече отвори гръдния му кош и бръкна вътре. Можеш да се справиш и с това. Не е проблем.

Мисли за него като за капак на кола, просто площ за почистване.

— Добре. — Джейн се протегна, постави топлата гъба върху ръката му над лакътя и пациентът потрепери. — Гореща ли е?

— Не.

— А какво значеше тази гримаса?

— Нищо.

При други обстоятелства щеше да бъде по-настойчива, но сега си имаше свои проблеми. Бицепсът му беше внушителен, а под загорялата кожа прозираше всяко мускулно влакно. Същото се отнасяше за широките му рамене и хлътнатината, водеща към гръдния мускул. Той беше в идеална физическа форма, нямаше нито грам мазнина по него, стегнат като расов жребец и мускулест като лъв.

Докато изтриваше гърдите му, тя спря върху белега отляво. Кръглият знак беше дълбоко в плътта, сякаш дамгосан.

— Защо това не е зараснало добре? — попита тя.

— Сол. — Той се размърда, като че ли я подканяше да продължи с къпането му. — Запечатва раната.

— Значи е било нарочно?

— Да.

Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достигне другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.

— Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с ръкавица.

— Защо е…

— Не ми се говори за това, така че въобще не питай.

Яснооо.

— Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?

— Не съм изненадан. — Той се загледа в ръкавицата. — Бих я отрязал, ако можех.

— Не те съветвам.

— Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този кошмар…

— Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.

Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.

— Умница.

Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше гъбата отново и отново.

— Само споделям медицинското си мнение.

Докато движеше гъбата надолу към стомаха му, смехът му премина през гръдния му кош и корема, а мускулите му се стягаха и отпускаха.

Изведнъж спря да се смее. От устата му излезе звук, подобен на свистене, и долната част на тялото му се разшава под завивките.

— Добре ли е прободната рана? — попита тя.

Почувства се виновна, когато той измърмори нещо като колебливо да. Толкова беше загрижена за гръдния кош, че не бе обърнала достатъчно внимание на пробождането.

Повдигна превръзката и видя, че раната е напълно зараснала. Само бледа розова линия показваше къде е била.

— Ще махна това. — Тя отстрани бялата марля, сгъна я на две и я хвърли в кошчето. — Ти си невероятен, знаеш ли? Начинът, по който оздравяваш, е…

Докато отново мокреше гъбата, тя се чудеше дали иска да продължи надолу. Далеч надолу. Например… чак до края. Най-малко се нуждаеше от още интимни подробности за съвършенството на тялото му, но искаше да довърши работата си… ако ще само за да докаже на себе си, че не е по-различен от другите й пациенти.

Можеше да го направи.

Но когато понечи да отметне завивката, той я сграбчи и я задържа на място.

— Едва ли ще искаш да продължиш.

— Не е нещо, което не съм виждала. — Когато той затвори очи, без да й отвърне, тя каза тихо: — Оперирах те и съм наясно, че си отчасти кастриран. Не съм ти гадже, лекар съм. Гарантирам ти, че нямам отношение към тялото ти, освен в клиничен аспект.

Той трепна, преди да успее да прикрие реакцията си.

— Нямаш отношение?

— Нека те измия. Не е кой знае какво.

— Добре. — Очите му с диамантен блясък се присвиха. — Както искаш.

Тя дръпна завивката.

— Няма от какво да се…

Да му се не види! Пациентът беше с ерекция. Огромна ерекция — от чатала чак до пъпа му. Гледката бе впечатляваща.

— Не е кой знае какво, нали така каза? — подхвърли той.

— Хм… — Тя прочисти гърлото си. — Ами… просто ще продължа.

— Не възразявам.

Проблемът беше, че не можеше да си спомни точно какво трябва да прави с гъбата. Гледаше го втренчено. Наистина втренчено.

А и каква друга реакция можеше да има пред мъж, надарен с инструмент като бейзболна бухалка?

О, боже, наистина ли мислеше това?

— След като вече си видяла какво ми е причинено — каза сухо той, — предполагам, че оглеждаш за нечистотии в пъпа ми.

Да. Точно така.

Джейн се върна към задачата си и прокара гъбата надолу по ребрата му.

— И тъй… Как се случи?

Той не отговори и тя погледна лицето му. Очите му бяха насочени към другия край на стаята, погледът му беше безжизнен. Беше виждала това при пациенти, жертва на нападение, и знаеше, че си припомня ужаса.

— Майкъл — промълви тя, — кой те нарани?

Той се намръщи.

— Майкъл?

— Не се ли казваш така? — Тя потопи гъбата. — Защо ли не съм изненадана?

— Ви.

— Моля?

— Наричай ме Ви.

Тя отново се залови с къпането.

— Нека да е Ви.