Върна се в спалнята замаяна, взе някои от нещата си от малката войнишка торба и си напомни още веднъж, че това, което се случваше, не беше реално, не беше част от нейната действителност. Беше някаква незначителна засечка, възелче в нишката на живота й, сякаш съдбата й за кратко бе прихванала грип.
Това не беше реално.
След като завърши урока, Фюри се върна в стаята си и смени учителските си дрехи — черна копринена риза и кремав кашмирен панталон — с кожените си дрехи за бой. Трябваше да е свободен тази вечер, но тъй като Ви все още се възстановяваше, имаха нужда от него.
Това го устройваше. По-добре да ловува на улицата, отколкото да го въвличат в тази история между Зи и Бела и нейната бременност.
Пристегна ножниците на гърдите си, мушна два кинжала с дръжките надолу в тях и два Зиг Зауера от двете страни на кръста си. На път към вратата облече коженото си палто и потупа вътрешния джоб, за да се увери, че има няколко свити цигари и запалка у себе си.
Докато слизаше забързано по широкото стълбище, се молеше никой да не го види… но беше спипан точно преди да излезе от къщата. Бела го повика по име, когато вече беше в преддверието, и звукът от обувките й, прекосяващи мозаечния под на фоайето, означаваше, че трябва да спре и да я почака.
— Не се появи на Първото хранене — отбеляза тя.
— Имах часове. — Той я погледна през рамо и с облекчение забеляза, че изглежда добре. Имаше здрав тен, а очите й бяха ясни.
— Яде ли изобщо нещо?
— Да — излъга той.
— Е… добре… не трябва ли да изчакаш Рейдж?
— Ще се видим по-късно.
— Фюри, добре ли си?
Напомни си, че не е негова работа да казва каквото и да е. Приключи с този въпрос при разговора си със Зи. Това изобщо не го…
Както винаги, когато общуваше с нея, нямаше контрол над себе си.
— Мисля, че трябва да поговориш със Зи.
Тя отпусна глава на една страна и косата й падна още по-ниско над рамото. Боже, тази прекрасна коса. Толкова тъмна и все пак не черна. Напомняше му на изящен, грижливо полиран махагон с отблясъци в червено и тъмнокафяво.
— За какво?
— Ако имаш някаква тайна от Зи, каквото и да е… трябва да споделиш с него.
Очите й се присвиха, после се отклониха от него. Тя премести тежестта на тялото си от единия крак на другия, после скръсти ръце пред гърдите си.
— Аз… хм, няма да питам откъде знаеш, но предполагам, че е, защото той знае. О… по дяволите. Щях да говоря с него, след като посетя Хавърс тази вечер. Записах си час.
— Много ли е силно кървенето?
— Не. Точно затова не исках да казвам нищо, докато не се видя с Хавърс. Боже, Фюри, нали знаеш какъв е Зи. И без това е притеснен за мен, боя се, че тревогата ще го направи разсеян и може да пострада в някоя битка.
— Да, но така е още по-зле, защото той не е наясно какво точно се случва. Говори с него. Трябва. Той ще се стегне. Заради теб ще го направи.
— Ядосан ли беше?
— Може би мъничко. Но повече е загрижен. Той не е глупак. Знае защо не би искала да му кажеш, ако нещо не е наред. Виж, вземи го с теб тази вечер, става ли? Позволи му да присъства.
Очите й се навлажниха леко.
— Прав си. Знам, че си прав. Искам само да го предпазя.
— Точно това иска и той да направи за теб. Вземи го със себе си.
Последва мълчание, той знаеше, че сама трябва да се справи с колебанието, което се четеше в погледа й. Беше й казал каквото трябваше.
— Бъди здрава, Бела.
Но щом се обърна, тя сграбчи ръката му.
— Благодаря ти. За това, че не ми се ядоса.
За миг си представи, че тя носи неговото дете и може да я прегърне силно, да отиде с нея при лекаря и да я поеме в обятията си след това.
Фюри хвана внимателно китката й и освободи ръката си от нейната. Усети нежния й допир върху кожата си като болезнено дращене от бодлива тел.
— Ти си любимата на моя близнак. Никога не бих могъл да ти се ядосам.
Като излезе от преддверието в студената, ветровита нощ, си мислеше, че е самата истина, че не може никога да й се ядоса. На себе си, от друга страна, без проблем.
Дематериализира се в центъра със съзнанието, че ще влезе в някакво стълкновение. Не знаеше къде е стената, нито от какво е направена, нито дали сам щеше да се блъсне в нея, или друг щеше да го запрати.
Ала стената го чакаше в злокобния мрак. Подсъзнателно се чудеше дали върху нея не е нарисувано едно голямо „Х“.
Ви наблюдаваше Джейн, когато тя се запъти към банята. Тялото й се изви елегантно, когато се обърна да остави чистите дрехи на плота, и на него му се прииска да я притисне в ръцете си. Да я покрие с целувки. Да проникне в нея.
Вратата се затвори, чу се шум от душа и той изруга. Боже… Усещането от ръката й беше толкова хубаво и го беше довело до висини, които напоследък не беше достигал след секс. Но случилото се беше едностранно. Не можа да подуши никаква възбуда у нея. Тя го приемаше като изследване на биологичните функции. Нищо повече.
