Освободена любов полностью

Той остави чинията на шкафчето отстрани и я избута, сякаш храната го отвращаваше.

— Получавам видения — измърмори едва чуто.

— Видения.

Той не каза нищо повече и тя се замисли за номера с изтриването на спомените, който й приложи. Ако беше способен на това… Исусе, да не би да говореше за гледане в бъдещето?

Джейн преглътна мъчително.

— Тези видения не са сладникави вълшебства от приказките, нали?

— Не са.

— По дяволите.

Той поглади козята си брадичка, сякаш преценяваше колко точно да й каже.

— Получавам ги от край време, после внезапно изчезнаха. Не бях имал видение… всъщност, получих едно за Бъч преди няколко месеца, и понеже му се доверих, спасих живота му. Така че, когато братята дойдоха в болничната стая, им казах да те вземат, защото бях имал видение за теб. Говориш ми за съвест? Ако нямах такава, бих те оставил там.

Тя си припомни как се бе държал агресивно с най-близкия си и скъп човек заради нея. Истината беше, че дори когато й взе бръснача, беше внимателен. А и мигът, в който се бе сгушил в нея, дирейки утеха.

Възможно беше да си е мислил, че постъпва правилно. Това не означава, че тя му прощава, но… все пак бе по-добро от отвличане като на Пати Хърст5, без никакво чувство за вина.

След момент на неловко мълчание тя го подкани:

— Трябва да си изядеш храната.

— Приключих.

— Не, не си. — Тя посочи с глава към чинията. — Хайде.

— Не съм гладен.

— Не съм те питала дали си гладен. И да знаеш, че окото ми няма да мигне да ти запуша носа и да те натъпча, ако е нужно.

Последва кратко мълчание и той… боже… той й се усмихна. Между козята му брадичка ъгълчетата на устните му се вдигнаха, а край очите му се появиха бръчици от смях.

Дъхът на Джейн спря. Той беше прекрасен, помисли си тя, под приглушената светлина на лампата, падаща върху масивната му челюст и лъскавата черна коса. Въпреки че дългите му кучешки зъби още й се струваха малко странни, той изглеждаше доста повече… като човек. Достъпен. Привлекателен…

О, не. Никакви такива. Не.

Джейн пренебрегна факта, че се беше изчервила.

— Какво си мислиш, като ми показваш белите си зъби? Нали не си въобразяваш, че се шегувам за храната?

— Не, просто никой друг не ми говори така.

— Е, аз го правя. Това притеснява ли те? Тогава можеш да ме освободиш. Сега яж или ще те нахраня като бебе, а съм сигурна, че това ще срине егото ти.

Още беше леко усмихнат, когато сложи чинията обратно в скута си и бавно дояде вечерята си. Щом приключи, тя отиде и взе чашата за вода, която беше изпразнил.

Напълни я отново в банята и му я занесе.

— Пий още.

Той я пресуши до дъно. Остави празната чаша на нощното шкафче, а тя се загледа в устата му с отново пробуденото любопитство на учен.

Миг по-късно горната му устна се повдигна и откри предните му зъби. Кучешките му зъби определено блестяха на светлината на лампата. Остри и бели.

— Удължават се, нали? — попита тя и се наведе към него. — Удължават се, когато се храниш.

— Да. — Той затвори устата си. — Или когато се ядосам.

— И стават отново нормални след това. Ще ми ги покажеш ли пак?

Той го направи и тя пипна ръба на един от зъбите му — цялото му тяло потрепери.

— Извинявай. — Тя се намръщи и отдръпна ръката си. — Болят те от интубирането ли?

— Не. — Клепачите му натежаха и тя го изтълкува като умора…

Боже, какъв беше този аромат? Тя вдиша дълбоко и разпозна смесицата от остри подправки, на които й замириса хавлията в банята.

Умът й бе завладян от мисълта за секс. Такъв, при който губиш всичките си задръжки. Усещането за който остава с дни.

Стига.

— Веднъж на около два месеца.

— Моля? А, вие толкова рядко ли…

— Се храним. Зависи от напрежението. И от нивото на активност също.

Добре, това съвсем прогони мисълта за секс. В съзнанието й пробягаха мрачни сцени от описанията на Брам Стокър6 и тя си го представи как преследва хора и оставя нахапаните им трупове в тъмни улички. Очевидно той долови нейната неприязън и гласът му стана рязък.

— Това е нормално за нас. Не ни отвращава.

— Убивате ли ги? Хората, които хващате? — Тя събра всички сили за отговора.

— Хора? По-скоро вампири. Храним се от противоположния пол на нашия вид, не на вашия. И няма никакви убийства.

Тя повдигна вежди.

— О!

— Легендата за Дракула е ужасна досада.

Умът й се изпълни с въпроси.

— Как се случва? Какъв е вкусът?

Той наклони глава. Очите му се отместиха от лицето към врата й. Джейн бързо сложи ръка на гърлото си.

— Не се тревожи — каза сухо той. — Сит съм. Освен това човешката кръв не ми върши работа. Твърде нехранителна е, за да ме интересува.

Добре. Ясно. Хубаво.

Само дето й стана малко неприятно. Сякаш в еволюционно отношение тя беше втора категория.

— Слушай… искам да проверя превръзката. Нищо чудно да е време да я махна.

— Давай.

Пациентът се облегна на възглавниците, мускулите на масивните му ръце се раздвижиха под гладката кожа. Тя спря за момент, когато завивката се смъкна от раменете му. С възвръщането на силите си той сякаш ставаше по-едър. По-едър и… по-сексапилен.