Освободена любов полностью

Без да се замисли, пъхна дясната си ръка в ледената вода. Изведнъж по повърхността на езерото се разстла блясък, излъчващ се от дланта му… и лицето на претранса беше силно осветено, сякаш огрято от слънцето. Ви въздъхна. Видението му се сбъдваше точно както го беше съзрял. Това, което беше замъглило яснотата на картината, беше косата на момчето, полюшвана от подводните течения, а не от вятъра.

— Какво правиш във водата? — произнесе нечий глас.

Ви погледна нагоре. Другите момчета се бяха подредили един до друг на неравния речен бряг, загледани в него.

Ви отдръпна ръка от водата и я скри зад гърба си, така че никой да не я вижда. Блясъкът изчезна и мъртвият претранс потъна в тъмните дълбини, сякаш погребан.

Ви се изправи на крака и се взря в онези, които сега бяха не само негови противници в битката за оскъдната прехрана, но и негови врагове. Сплотеността между застаналите рамо до рамо момчета му подсказа, че независимо от свадите в лагера, имаше нещо, което ги свързваше в едно. Той беше отхвърлен от тях.

Ви примигна и се замисли за случилото се след това. Странното бе, че животът ти никога не завива в посоката, която очакваш. Беше предполагал, че претрансите ще претърпят промяната един по един и после ще се съюзят срещу него, но съдбата несъмнено обичаше изненадите.

Обърна се на една страна, жадуващ за малко сън. Но когато вратата на банята се отвори, не можа да не повдигне клепачи. Джейн се беше преоблякла в бяла блуза с копчета от горе до долу и черни широки панталони. Лицето й беше порозовяло от топлината, а косата й беше влажна. Изглеждаше невероятно.

Краткият и повърхностен поглед, който му отправи, му подсказа, че го е помислила за заспал. После тя отиде и седна в креслото в ъгъла. Вдигна крака, обгърна коленете си с ръце и опря брадичката си на тях. Изглеждаше толкова крехка, сгушила се така в креслото.

Той затвори очи и почувства отчаяние. Съвестта му, погребана от векове, изведнъж се беше пробудила. След шест часа нямаше да може да се преструва, че не е напълно излекуван, което значеше, че нейните задължения тук приключваха и той трябваше да я пусне, когато слънцето залезеше тази вечер.

Но какво значеше видението му, свързано с нея? Онова, в което тя стоеше окъпана в светлина пред вратата? Можеше да е било халюцинация.

Ви се намръщи, когато долови някакъв аромат в стаята. Какво, по дяволите, беше това?

Вдиша дълбоко и мигом се втвърди. Членът му започна да увеличава размерите си. Погледна към Джейн в другия край на стаята. Очите й бяха затворени, а устата леко отворена. Веждите й бяха смръщени… и изглеждаше, сякаш е възбудена. Може да не й допадаше особено, но беше възбудена. За него ли мислеше? Или за онзи мъж?

Ви устреми съзнанието си, без особена надежда да успее да проникне в главата й. Когато изчезнаха виденията му, същото се случи и с мислите на останалите, тези, които му се натрапваха, а също и тези, които можеше да чуе по своя воля.

Образът в главата й беше неговият.

Да, определено беше той, извиващ се на леглото, със стегнати коремни мускули и напрегнати бедра, правещ секс с дланта й. Беше точно преди да свърши, когато бе дръпнал облечената в ръкавица ръка от члена си и беше сграбчил завивката.

Лекарката му го желаеше въпреки недъга му, въпреки факта, че не беше от нейния вид и я държеше тук против волята й. Изпитваше болезнен копнеж. Копнеж по него.

Ви се усмихна, усетил как кучешките му зъби се удължават в устата. Не беше ли моментът подходящ да прояви разбиране? И да облекчи донякъде страданието й…