Освободена любов полностью

Ако трябваше да е честен пред себе си, беше се надявал, че при вида на оргазма му тя ще се възбуди, което беше пълна глупост предвид как изглеждаше от кръста надолу. Никое нормално същество не би си помислило: О, да, вижте чудото с единия тестис. Каква наслада.

Това беше причината винаги да остава с панталоните си по време на секс.

Заслушан в шума от душа, ерекцията му спадна и зъбите му се нормализираха. Докато ръката й беше върху него, той беше изненадал сам себе си. Искаше да я ухапе. Не за да засити глада си, а защото искаше да усети вкуса й в устата си и да остави следи по врата й. Което беше абсолютно нетипично за него. Обикновено захапваше жените, защото му се налагаше, и когато го правеше, не му допадаше.

Колкото до нея? Можеше да се впие в някоя вена и да изсмуче течащото там с пълна сила.

Когато душът спря, единствената му мисъл бе копнежът да е в банята заедно с нея. Можеше да си я представи чисто гола, влажна и порозовяла от топлината. Искаше да знае как изглежда тилът й, кожата между плешките й, ямката в основата на гръбначния стълб. Искаше да плъзне устни от ключицата надолу до пъпа й и накрая да спре между бедрата й.

По дяволите… Пак се втвърдяваше. Което беше безсмислено. Тя задоволи любопитството си към тялото му и едва ли би се заинтересувала от него отново. А и дори да изпиташе някакво привличане, вече си имаше някого, нали така? Той изръмжа, като си представи тъмнокосия лекар, който я очакваше в истинския й живот. Определено беше нейният тип и без съмнение бе достатъчно мъжествен.

Мисълта, че мръсникът имаше достъп до нея не само денем, но и през цялата нощ между чаршафите, го накара да усети парване в гърдите.

Ви закри очи с ръката си и се почуди кога ли му бяха присадили нова самоличност. Джейн беше оперирала сърцето му, а не главата, но нещо с него не беше наред, откакто беше лежал на операционната й маса. Проблемът беше, че не можеше да спре да желае тя да го види като мъж, въпреки че това беше невъзможно поради цял куп причини. Той беше вампир, който на всичко отгоре беше откачалка, а и до дни щеше да стане Примейл.

Замисли се за това, което го очакваше от Другата страна и макар че не му се искаше да се връща в миналото, не можа да се спре. Съзнанието му заброди назад и той си припомни събитията, довели до кошмара, който го остави наполовина мъж.

Някъде около седмица след като баща му изгори книгите, Вишъс беше заловен да се измъква иззад преградата, прикриваща скалните рисунки. Нещастието го сполетя заради дневника на воина Дариъс. Беше избягвал най-ценното си притежание дни наред, но накрая се предаде. Ръцете му жадуваха да докоснат подвързията, очите му копнееха да зърнат изписаните думи, съзнанието му се нуждаеше от образите, които те създаваха в главата му, а сърцето — от връзката, която имаше с пишещия.

Беше прекалено самотен, за да може да устои.

Една от жените, работещи в кухнята, го залови и двамата замръзнаха на местата си. Не знаеше името й, но лицето й беше същото като на останалите подобни на нея в лагера: остър поглед, сбръчкана кожа и права линия вместо уста. По врата й имаше следи от ухапвания, оставени от мъжете, които беше хранила, а дрехата й беше мръсна и оръфана. В едната си ръка държеше грубо изработена лопата, а зад себе си теглеше количка със счупено колело. Очевидно беше изтеглила късата сламка и бе принудена да се погрижи за отходните места.

Погледът й се плъзна надолу към ръцете на Ви, сякаш преценяваше оръжие.

Ви стисна здраво притежанието си.

— Ще бъде жалко, ако споменеш нещо, не е ли така?

Тя пребледня и побягна, като изпусна лопатата, докато тичаше.