Новината за случилото се между него и другия претранс се беше разнесла из лагера и бе накарала всички да се страхуват от него, което беше добре. Би нападнал всеки, за да защити единствената си книга, дори и жена, и не се срамуваше от това. Според законите на баща му никой в лагера не беше защитен и Ви беше напълно сигурен, че тя би използвала видяното за собствена облага, стига да можеше. Това беше единственият начин.
Вишъс напусна пещерата през един от тунелите, водещи навън към планината, и забърза към къпиновите храсталаци. Зимата наближаваше бързо и студът правеше въздуха плътен. Чу наблизо реката и беше жаден, но остана скрит, докато пълзеше по покрития с борови иглички хълм. Винаги стоеше далече от водата, когато излизаше, не само защото се боеше от наказание, но и състоянието му на претранс не му даваше шансове за равностойна борба, ако насреща му излезеше вампир, човек или животно.
В началото на всяка нощ претрансите се опитваха да напълнят празните си стомаси около реката и той долови шума от риболова им. Момчетата се бяха разположили в широката част на потока, където се образуваше нещо като малко езеро. Той ги избегна и се насочи към един по-отдалечен участък.
Извади от кожената си торба парче тънка връв, на чийто край бяха завързани кука и сребърна тежест. Хвърли недодяланата си въдица във водата и почувства, че въжето се опъна. Седна на един камък, върза канапа за парче дърво и го стисна между дланите си.
Чакането му беше безразлично, не беше нито бреме, нито удоволствие, и когато чу разправия надолу по реката, не обърна внимание. Схватките бяха ежедневие в лагера и той знаеше защо се карат останалите претранси. Само защото си уловил риба, не значеше, че можеш да я задържиш за себе си.
Взираше се в забързания поток, когато усети нещо странно на врата си. Сякаш някой го беше потупал отзад.
Скочи и изпусна въдицата си на земята, но зад него нямаше никой. Подуши въздуха, огледа дърветата наоколо. Нищо.
Наведе се да хване отново въдицата си, но парчето дърво отскочи и падна в реката. Риба беше клъвнала примамката. Ви се втурна да я задържи, но само успя да види как изчезва във водата. Затича се от камък на камък, следвайки я все по-далече и по-далече надолу по реката. Това доведе до срещата му с другия.
