Вратата се отвори със замах и Джейн замръзна на място. Появи се гигантът с гарвановочерната коса и рокерски очила. Чудеше се дали не го е сънувала, но очевидно беше реален. Абсолютно реален. Движеше се наоколо, сякаш всичко и всеки в стаята му принадлежаха и можеха да бъдат унищожени с едно движение на ръката му.
Хвърли поглед към нея, после към лежащия на носилката и изръмжа:
— Кажете ми, че това не е истина.
Инстинктивно Джейн отстъпи назад по посока на Ви и едновременно с това почувства, че и той пристъпи към нея. Въпреки че не я докосваше, знаеше, че той е наблизо. И готов да я защити.
Онзи с черната коса поклати глава към пострадалия.
— Фюри… трябва да те отведем в клиниката на Хавърс.
Фюри? Що за име беше това?
— Не — отговори той немощно.
— Защо не?
— Бела е там. Види ли ме така… ще откачи. А вече има кървене.
— По дяволите.
— А и тук имаме някого — изхриптя той. Единственото му отворено око погледна към Джейн. — Нали така?
Всички погледнаха към нея, а чернокосият, макар и очевидно бесен, за изненада на всички попита:
— Ще се погрижиш ли за брата ни?
Въпросът му не беше заплашителен, а напротив — изпълнен с уважение. Без съмнение беше разстроен главно заради това, че приятелят му е ранен, а не получава помощ.
Тя се прокашля.
— Да, ще го направя. Но ще ми трябват инструменти. Ще трябва и да го приспя.
— Не се тревожи за това — намеси се Фюри.
Тя го стрелна с поглед.
— Искаш да оправя лицето ти без пълна упойка?
— Да.
Може би имаха различен праг на болка.
— Полудя ли? — възнегодува Ред Сокс.
А може би все пак не.
Но достатъчно с приказките. Ако приемеше, че лицето на Роки Балбоа8 заздравява така бързо, както раните на пациента й, трябваше да оперира веднага, преди костите да са зараснали погрешно и да се наложеше да ги чупи.
Огледа стаята и видя шкафове със стъклени врати, пълни с материали и инструменти. Надяваше се да може да сглоби операционен комплект с наличното.
— Предполагам, че никой от вас няма медицински познания.
Ви заговори право в ухото й. Беше почти толкова близо до нея, колкото собствените й дрехи.
— Аз мога да ти асистирам. Обучаван съм за парамедик.
Тя го погледна през рамо и я обля топла вълна.
— Добре. Имате ли някаква местна упойка?
— Лидокаин.
— А седативи? Може би малко морфин. Ако потрепне в неподходящия момент, може да увредя зрението му.
— Да. — Докато той тършуваше из шкафовете, тя забеляза, че не е много стабилен. Разходката през тунела беше дълга и въпреки че външно изглеждаше излекуван, от операцията на сърцето му беше минал само ден.
Хвана го за ръката и го дръпна.
— Трябва да седнеш. — Тя хвърли поглед към Ред Сокс. — Дай му стол. Веднага. — Когато пациентът отвори уста да протестира, тя го сряза и тръгна към другия край на стаята. — Не ме интересува какво имаш да казваш. Трябва да си съсредоточен по време на операцията, а тя може да отнеме време. Вече си по-добре, но не си толкова силен, колкото си мислиш, така че сядай и ми кажи къде да намеря каквото ми е нужно.
Настъпи кратко мълчание, после прозвуча нечий смях, докато пациентът й ругаеше на фона му. Онзи, дето приличаше на крал, взе да й се усмихва.
Ред Сокс дотътри един стол от помещението с джакузито и го намести зад гърба на Ви.
— Разполагай се. По нареждане на лекуващия ти лекар.
Когато пациентът й седна, тя каза:
— Ето от какво ще имам нужда.
Включи в списъка стандартен скалпел, форцепс, инструменти за аспирация, после попита за хирургически конец, бетадин, солен разтвор за промивка, марли, латексови ръкавици…
Изненада се колко бързо се организираха, но пък с пациента й бяха на една вълна. Даваше й стегнати насоки из стаята, досещаше се какво би поискала и не говореше излишно. Оказа се идеалната медицинска сестра.
Тя въздъхна облекчено, задето бяха събрали хирургическия комплект.
— Едва ли имате увеличителна лупа.
— В шкафа до носилката — отговори Ви. — Най-долното чекмедже вляво. Да се измия ли?
— Да. — Тя отиде да вземе лупата. — Имаме ли възможност за рентгенови снимки?
— Не.
— По дяволите. — Тя сложи ръце на кръста си. — Както и да е. Ще действам на сляпо.
Тя сложи увеличителното стъкло на главата си, а Ви се изправи и отиде да дезинфекцира дланите и ръцете си на мивката в далечния ъгъл на помещението. Когато той свърши, тя зае мястото му, после и двамата си сложиха ръкавици.
Тя се върна обратно при Фюри, погледна към здравото му око.
— Сигурно ще боли въпреки местната упойка и морфина. Вероятно ще изгубиш съзнание. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Отдалечи се да вземе спринцовка и усети познатия прилив на сила, докато се подготвяше да се заеме с операцията.
— Почакай — каза той. — Без лекарства.
— Какво?
— Просто действай. — В погледа му се четеше ужасяващо нетърпение, което не беше нормално по безброй причини. Той
Тя присви очи. Зачуди се дали умишлено не се беше оставил да му се случи това.
— Съжалявам. — Джейн проби пластмасовата капачка на флакона с лидокаин и изтегли нужното количество. — Няма начин да се захвана с това, без да си упоен. Ако не си съгласен, намери си друг хирург.
