Отприщен гроб полностью

След известно насърчение присъстващите започнаха да разправят историите си. Млад член на Огнената група на име Кайл – слаб и нервен на вид – разказа подробно за гневната реакция на баща си, когато узнал, че синът му е гей.

Щом сподели с групата, че майка му се обединила с баща му срещу него, младежът не издържа и се разплака. Останалите изразиха подкрепа и съчувствие, а Мадзу седеше мълчалива и когато Кайл завърши разказа си, обобщи го, като пропускаше всички думи, обозначаващи семейни връзки, и ги заменяше с „плътски обект“ и „материално притежание“, после каза:

– Благодарим ти, че беше достатъчно смел да разправиш своята история, Кайл. Чистите духове са недосегаеми за материалистични поражения. Пожелавам ти бърза смърт на фалшивата същност. Когато тя изчезне, обидата и страданията ти ще си идат с нея.

Един по един и други от групата започнаха да говорят. Някои очевидно се бореха с дълбоки травми, причинени от връзки или от отсъствието им, но Робин не можеше да се отърве от подозрението, че някои преувеличаваха страданията си, та да се впишат по-добре. Когато бе поканена от Мадзу да говори, Робин разправи историята за отменената си сватба и разочарованието на семейството си, призна, че когато годеникът ѝ я изоставил, това силно я наскърбило, особено при положение че напуснала работа, за да може да пътува с него, щом станели съпрузи. Много от хората в кръга бяха вече просълзени след споделяне на собствените си преживявания и изразиха съпричастност с нея, но Мадзу заяви на Робин, че като отдаваш важност на която и да било професия, ставаш съучастник в поддържане на системите за контрол в света, обитаващ сапунения мехур.

– Чувството за идентичност на базата на служба или на която и да било от уловките в света на сапунения мехур е материалистично по своята същност – каза тя. – Щом решително отблъснем желанията на егото и започнем да подхранваме духа, обидите изчезват и вече може да се появи истинската ни същност, дето не я е грижа, когато плътски обекти напускат живота ни.

Мадзу се обърна към кльощаво момиче със сърцевидно лице, чието мълчание вече особено изпъкваше. Ръцете ѝ бяха плътно скръстени пред гърдите, краката ѝ също бяха кръстосани.

– Би ли искала да споделиш с групата как си страдала заради материално притежание?

С леко треперещ глас момичето отвърна:

– Не съм страдала от нищо.

Тъмните криво разположени очи на Мадзу се втренчиха в нея.

– Съвсем от нищо?

– От нищо.

По преценка на Робин момичето беше на възраст малко под двайсет. Лицето ѝ леко почервеняваше под вперените в нея погледи.

– Семейството ми никога с нищо не ми е навредило – каза тя. – Разбирам, че на някои хора тук са се случили действително ужасни неща, но не и на мен. – И тя вдигна леко скованите си рамене.

Робин долови враждебността на групата към момичето тъй ясно, сякаш те я бяха изразили открито, и мислено я помоли да не казва нищо повече, но без полза.

– Също така не мисля, че е редно да се нарича родителската обич „материално притежание“ – изтърси тя. – Съжалявам, но такова е моето мнение.

Неколцина души, сред които и Амандийп, заговориха едновременно. Мадзу се намеси и направи знак към Амандийп да продължи той.

– Във всички конвенционални семейни структури съществува силова динамика – отбеляза той. – Не може да се отрече наличието на изнудване и контрол, та макар и те да са добронамерени.

– Ами на малките деца са нужни граници – изтъкна момичето.

Сега повечето от членовете на групата също заприказваха и някои бяха видимо ядосани. Вивиън, момичето със стърчащата тъмна коса, която обикновено се стараеше да докарва изговор, характерен за работническата класа, говореше най-високо и другите замълчаха, за да ѝ дадат думата.

– Онова, което наричаш „граници“, е оправдание за тормоз и в моето семейство си представляваше реален тормоз. Като говориш подобни неща, не просто се подиграваш с преживяванията на хора, потискани активно от родителите им, желаещи пълен контрол над тях – Кайл кимаше енергично, – а допринасяш за поддържането на тази система за контрол, от която ние, останалите, се мъчим да се изтръгнем, ясно ли ти е? Е, добре, ти не си страдала, браво, но не е зле да чуеш хора, които са страдали, и да се поучиш от тях.

Разнесоха се приглушени възгласи на одобрение. Мадзу не казваше нищо, остави групата сама да се разправи с отцепничката. На Робин за пръв път ѝ се стори, че долавя на лицето ѝ истинска усмивка.

Момичето със сърцевидното лице бе нескрито изолирано от Огнената група през останалата част от следобеда. На Робин силно ѝ се искаше да ѝ прошепне думи за подкрепа, но имитираше останалите и я игнорираше.