Отприщен гроб полностью

После настъпиха десет минути, през които не се появи никой. Робин крадешком преброи присъстващите и сметките ѝ показаха, че има половин дузина неприели кръщение, сред които момичето със сърцевидното лице, отказало да разкритикува семейството си пред Огнената група, както и русата приятелка на Пени. Самата Пени се оглеждаше притеснено и вече не се смееше. Минаха още десет минути, след което външната врата се отвори и се показа Уил Еденсор.

– Насам – каза и поведе новите членове на Църквата вън от храма към трапезарията.

Вече беше тъмно, по тялото на Робин и по още мократа ѝ глава пропълзяха тръпки. Пени Браун все още се оглеждаше тревожно за приятелката си, с която бе дошла в Чапман Фарм.

Новоприетите членове на Църквата влязоха в трапезарията, където останалите от Църквата, влезли там преди тях, ги посрещнаха изправени с аплодисменти. Очевидно бе кипяла бурна дейност през времето, докато новаците бяха затворени в сутерена под фермерската къща, защото от гредите на тавана бяха провесени червени и златни хартиени фенери като тези, които украсяваха Уордър Стрийт, а въздухът бе изпълван от апетитната миризма на готвено месо. Кухненските работници вече бяха подкарали големите си метални колички между масите.

Робин се строполи на най-близкото свободно място и отпи жадно вода, наляна от чешмата в пластмасова чашка, поставена пред нея.

– Поздравления – изрече тих глас зад нея и тя видя Луиз с обръснатата глава да бута количка с ястие, което миришеше на пилешко къри. Жената сипа черпак от него в металната чиния на Робин и добави няколко лъжици ориз.

– Благодаря – признателно изрече Робин.

Луиз се усмихна леко и се отдалечи.

Макар да не бе най-доброто къри на света, със сигурност бе най-апетитното и засищащо ястие, което Робин бе получавала от пристигането си в Чапман Фарм и съдържаше най-много протеини. Започна да яде бързо, толкова нетърпелива да си набави калории, че не бе способна да се сдържа. След като изяде кърито, получи чаша йогурт, смесен с мед, а това беше най-вкусното, което бе яла през цялата седмица.

Дух на празничност изпълваше помещението. Смеховете бяха повече от обичайно и според догадките на Робин причината бе това един вид угощение. Робин забеляза, че Ноли Сиймур бе седнала на масата на подиума. Облечена бе в оранжеви одежди и за пръв път на Робин ѝ хрумна, че актрисата може да е един от принципалите на Църквата. До Ноли имаше двама мъже на средна възраст също в оранжеви роби. На въпроса ѝ младежът, седящ до нея, отговори, че единият бил мултимилионер, натрупал богатството си от бизнес за опаковане, а другият бил член на парламента. Робин запамети имената на двамата за писмото си до Страйк.

Джонатан и Мадзу Уейс влязоха в трапезарията, след като повечето хора се бяха нахранили вече, и аплодисментите бяха подновени. Нямаше и следа от момичето със сърцевидното лице и другите новодошли, които не бяха влезли в басейна. Робин се запита къде ли са, дали не са отведени някъде, без да бъдат нахранени, и дали закъснялото пристигане на двамата Уейс не бе свързано с последен опит за убеждаване.

Ужасяваше се от перспективата за още една реч от Уейс, но вместо това от високоговорителите отново зазвуча музика, когато съпрузите се настаниха на местата си. С махване на ръка Уейс сякаш обяви, че официалностите отпадат и партито може да започне. В салона за хранене гръмна стара песен на „Ар И Ем“ и някои от църковните членове, наяли се с месо за пръв път кой знае откога, станаха да танцуват.

It’s the end of the world as we know it

And I feel fine…[13] 

Партито траеше вече почти два часа. Джонатан Уейс слезе от горната маса, съпроводен от развълнувани крясъци, и започна да танцува с някои от тийнейджърките. Милионерът с опаковките също стана да танцува, като се включи в групата около Уейс, а движенията му създаваха впечатление, че ставите му се нуждаят от смазване. Робин остана седнала на дървената пейка и се усмихваше престорено, но повече от всичко искаше да се прибере в спалното помещение. Поглъщането на истинска храна след постенето, силната музика, болката в мускулите след целодневното седене на твърд под – всичко това засилваше изтощението ѝ.

Накрая чу началните акорди на „Герои“ и знаеше, че вечерта е напът да приключи, все едно бе чула да звучи Auld Lang Syne[14]. Имаше грижата да пее с останалите и да изглежда щастлива и бе възнаградена, когато най-сетне всички поеха под дъжда към спалните помещения освен нещастниците като Луиз, оставени да разчистват масите.