Отприщен гроб полностью

Литълджон ме тревожи. Не ми е казал, че е работил при Патерсън три месеца, преди да дойде при нас. Опитвам се да му намеря заместник.

Двамата Франковци се държат странно, може би планират отвличане.

Да се пазиш. Когато и да пожелаеш да излезеш, само кажи. Ще разбием вратата, ако трябва.

С х

Робин не беше сигурна защо бележката я разплака, но на листа капна сълза. Връзката с живота ѝ отвън ѝ подейства като лекарство, даде ѝ сили, а предложението за разбиване на вратата и едничката целувка до инициала на Страйк усети като прегръдка.

Сега извади химикалката, подпря малкото купче хартия на коляно и започна да пише несръчно, като държеше фенерчето с лявата си ръка.

Всичко върви добре. Тази вечер се присъединих към Църквата. Извърших пълно потапяне в басейна в храма.

Уил Еденсор е тук и тъкмо чух разговор между него и Лин, дъщерята на Диърдри Дохърти. Тя го умоляваше отново да я направи „трудна“, та да не се налага да спи с „онзи“. Нямам представа кой е „онзи“. Лин дори предложи да си тръгнат, но Уил звучи напълно индоктриниран и отговори, че това би означавало да бъдат прокълнати. Не мога да съм сигурна, но ако тя вече е родила дете тук, може да е на Уил. Ако е така, със сигурност е била малолетна, когато е родила, защото и сега изглежда съвсем млада.

Дотук не съм ставала свидетел на насилие, но лишаването от сън и недохранването са реални.

Тази вечер видях духът на Дайю да се материализира от нищото, да се движи и да маха на всички нас. Джонатан У. я призова. Нямам представа как беше направено, но трябва да кажа, че бе много ефектно и успя да убеди почти всички.

Робин направи пауза, като се мъчеше да извика в паметта си нещо друго, което да е значимо за Страйк. Вече трепереше от студ и бе толкова уморена, че едвам успяваше да разсъждава.

Мисля, че това е всичко, съжалявам, че няма повече. Да се надяваме, че сега, като вече съм член на Църквата, ще започна да виждам лошите неща.

Звучи като добра идея да се отървеш от Литълджон при първа възможност.

Робин х

Тя сгъна бележката, пъхна я в камъка, служещ като сейф, и го върна там, където го беше намерила. После с мъка на сърце накъса писмото на Страйк на малки парченца и пое обратно между дърветата към далечната ферма, като хвърляше по пътя си миниатюрните хартийки в различни туфи коприва.

Само че бе толкова изморена, та изгуби всякакво чувство за посока. Скоро се озова сред плътна група дървета, през която определено си спомняше, че не е минавала на идване. У нея отново започна да се надига паника. Накрая с мъка се провря между два ствола, обрасли с увивни растения, мина през малка просека и тогава с писък, който не можа да сдържи, падна върху нещо твърдо и остро.

– По дяволите – простена Робин, като опипа крака си под коляното. Беше се порязала, макар, за щастие, да не бе разкъсала долнището на анцуга. Опипом откри предмета, в който се беше спънала: приличаше на сцепен пън или кол в земята. Изправи се и на лунната светлина видя, че имаше няколко такива, подредени приблизително в кръг. Със сигурност бяха дело на човек и изглеждаха притеснително ритуални, стърчащи сред околната пустош. Робин си спомни историята на Кевин Пърбрайт как за наказание бил вързан за дърво през нощта, когато бил на дванайсет години. Дали тогава тук бе имало колове, за които да бъдат връзвани цяла група деца? Ако беше така, явно вече не се използваха, защото кротко си гниеха дълбоко в гората.

С леко накуцване Робин тръгна отново и най-сетне благодарение на светналата за кратко луна откри края на гората.