Отприщен гроб полностью

Ужасена, Робин изгаси фенерчето и се просна на земята сред копривите, като закри лице зад ръцете си, убедена, че разтупканото ѝ сърце можеше да бъде чуто от онези, които я бяха проследили. Очакваше вик или настояване да се покаже, но чу само стъпки. После проговори момиче:

– С-с-стори ми се, че видях светлина преди малко.

Робин лежеше съвършено неподвижна и затвори очи, сякаш това щеше да я направи по-малко видима.

– Вероятно лунен лъч е попаднал върху бодливата тел – отвърна мъжки глас. – Искаше да ми кажеш нещо…

– Ис-с-кам пак да ме н-н-направиш т-т-трудна.

– Лин… не мога.

– Т-т-трябва – настоя момичето, готово да се разплаче. – Ин-н-наче пак ще т-т-трябва да легна с онзи. А н-н-не мога, Уил. П-п-просто не мога…

Тя се разплака.

Уил тревожно ѝ зашътка.

Робин чу шумолене на тъкан и приглушени звуци. Предположи, че Уил е прегърнал Лин и риданията ѝ бяха удавени в гърдите му.

– Защо н-н-не м-м-можеш?

– Знаеш защо – прошепна той.

– Ще ме изп-п-пратят в Бирмингам, ако не л-л-легна с онзи. А н-н-не мога да ос-с-ставя Цин. Не ис-с-скам…

– Кой казва, че ще идеш в Бирмингам? – попита Уил.

– М-м-м-мадзу, ако не л-л-легна с него…

– Кога ти го каза?

– В-в-вчера, но ако стана т-т-трудна, тя м-м-може да не ме к-к-кара…

– О, боже – промълви Уил, а Робин никога не бе чувала три срички, напоени с по-дълбоко отчаяние.

Последва мълчание и съвсем тихи шумове от движение.

Моля ви, само не правете секс, помисли си Робин със здраво стиснати клепачи, докато лежеше сред копривата. Моля ви се, недейте.

– Или п-п-пък м-м-мога да н-н-направя к-к-каквото н-н-направи Кевин – със задавен от сълзи глас изрече Лин.

– Ти луда ли си? – остро я смъмри Уил. – Ще бъдеш прокълната завинаги, ще заличиш духовете ни!

– Н-н-няма да оставя Цин! – изплака Лин.

Уил отново ѝ зашътка лудешки. По звуците личеше, че пак я прегръща и утешава без думи, последва целуване, но не със страстен характер.

Трябваше да предвиди, че и някой друг извън детективската агенция „Елакот и Страйк“ е открил слепия за камерите участък и полезното прикритие на гората. Сега благополучното ѝ връщане в спалното помещение зависеше от това какво възнамеряваше да направи двойката по-нататък. Уплашена, че някой от двамата можеше да пристъпи по-близо до мястото, където тя лежеше, защото минаваща кола без съмнение щеше да я изложи на показ с яркооранжевите ѝ дрехи, нямаше друг изход, освен да остане прилепена до земята сред копривата. Как щеше да обясни калните и зелени петна по анцуга си бе проблем, за който щеше да мисли, щом се измъкнеше благополучно от гората.

– Не можеш ли да кажеш на Мадзу, че си болна от нещо… Какво беше онова, от което страдаше?

– Цистит – изхлипа Лин. – Тя н-н-няма да ми п-п-повярва.

– Добре – въздъхна Уил. – Тогава… тогава ѝ кажи, че си болна от друго. Поискай да те види доктор Джоу.

– Н-н-но все н-н-някога т-т-трябва да оздравея… Не мога да оставя Цин! – взе да вие отново момичето, а Уил, явно уплашен до смърт, я скастри:

– За бога, недей да крещиш!

– Защо п-п-просто не ме направиш т-т-трудна пак?

– Не мога, ти не разбираш… Не мога…

– С-с-страх те е!

Робин чу бързо отдалечаващи се стъпки и беше сигурна, че момичето е побягнало в другата посока и че Уил я гони, защото гласът му прозвуча по-отдалеч, когато заговори отново.

– Лин…

– Ако не ме н-н-направиш т-т-трудна отново…

Гласовете станаха неразличими. Робин продължи да лежи неподвижно в скривалището си с бясно биещо сърце и уши, напрягащи се да чуят какво става. Двойката продължаваше да спори, но тя вече не долавяше думите им. Не знаеше колко дълго лежа и се ослушва. Най-сетне гласовете и стъпките съвсем заглъхнаха.

Робин остана в същата поза още пет минути, уплашена двамата да не се върнат, после се надигна изтръпнала.

Все така стискаше бележката на Страйк в ръката си. Няколко пъти пое дълбоко дъх, после отново включи фенерчето, приглади листа и прочете написаното.

Четвъртък, 14 април

Надявам се всичко да върви добре там. Дев ще остави това писмо и ще е в околността до събота, за да проверява камъка, докато оставиш бележка в него. Ако нищо не пристигне, ще те видим в неделя.

Срещнах се с Абигейл Глоувър, дъщерята на Джонатан Уейс. Разправи интересни неща. Твърди, че Дайю не е дъщеря на Уейс, а на Алегзандър Грейвс. По времето на смъртта и` е имало съдебна битка за попечителство над нея между семейство Уейс и родителите на Грейвс. Абигейл твърди, че е страдала от много насилие там, била е затворена гола в свинарника за три дни, след като Дайю се удавила, но уви, няма желание да даде официални показания.

Във вторник имам среща с родителите на Алегзандър Грейвс. Ще те уведомя как е минала.

Още се опитвам да открия Чери Гитинс, момичето, завело Дайю да плува. Заловил съм се да разчепкам смъртта на Дайю и имам съмнения. Всичко, което успееш да откриеш там, ще е от полза.

Май намерих начин да накарам Джордан Рийни да проговори – Пищяла има приятели в затвора.