Отприщен гроб полностью

Болката в крака върна мислите му към онази вечер. Би казал, че два часа и половина празен разговор бяха оправдани в светлината на десетте минути секс без увертюри, който последва. На вид тя бе по-добра, отколкото на пипане – в спалнята той установи, че внушителните ѝ гърди са фалшиви, – но пък хубавото на нейната наглост беше, че го освобождаваше от всякакво чувство за вина, задето не отговори на трите съобщения, които му бе пратила оттогава, всичките осеяни с емотикони. Дейв Полтроу, най-старият му приятел, би нарекъл това равен резултат и Страйк бе склонен да се съгласи, че е така.

При влизането си в „Уестминстър Армс“ Страйк веднага забеляза Фъргюс Робъртсън, когото бе издирил в Гугъл преди това. Седеше на ъглова маса за двама и пишеше нещо на лаптоп. Беше нисък, закръглен и почти изцяло плешив, а голото му теме отразяваше светлината от лампата, висяща над масата. Робъртсън се беше съблякъл по риза и яростно дъвчеше дъвка, докато работеше. Страйк си взе питие, като забеляза младши свещеник седнал до бара, преди да тръгне към Робъртсън, който продължи да пише, докато Страйк не стигна до него.

– А, прочутият детектив – каза журналистът, като вдигна очи.

Ръкуваха се през масата и Робъртсън огледа Страйк с любопитни сини очи. Излъчваше лека грубоватост и добро настроение. До лаптопа лежеше пакетче никотинови дъвки.

– Чувам, че познавате Доминик Кълпепър – каза Робъртсън, като имаше предвид журналист, когото Страйк не харесваше.

– Познавам го, да. Мухльо.

Робъртсън се разсмя.

– Чух, че сте чукали братовчедка му.

– Нямам спомен – излъга Страйк.

– Имате ли позиция за Брекзит?

– Никаква.

– Жалко – подхвърли Робъртсън и затвори лаптопа. – Трябват ми още триста думи. Е, значи сте погнали УХЦ, така ли? – Робъртсън се облегна на стола си и продължи да дъвче, като преплете пръсти върху масивното си бирено коремче. – Ще получа ли ексклузивни права за материал, ако откриете труп под пода на храма?

– Не мога да гарантирам – отговори Страйк.

– Тогава какво печеля аз от това?

– Удовлетворението, че сте постъпили както трябва – каза му Страйк.

– Да ви приличам на бойскаут?

– Ако открия нещо, струващо си да се отпечата, което не компрометира клиента ми – заяви Страйк, подготвен за такъв момент в разговора, – ще е за вас.

– Ще разчитам на това. – Робъртсън разплете пръсти, за да пъхне още една никотинова дъвка в устата си и да пийне бира.

– Та, значи, не се боите за пишете за тях? – каза Страйк.

– Не и ако ми дадете солидна информация. Те са шайка гадняри. Предоволен ще съм да помогна за разобличаването им.

– Притеснявали са ви, доколкото разбрах.

– За малко не си изгубих работата заради онази статия – отвърна Робъртсън. – На главата ми висяха адвокати, в редакцията се посираха от страх, бившата ми жена получаваше анонимни обаждания у дома…

– Наистина ли?

– О, да. А да бяхте видели как мръсниците подредиха страницата ми в Уикипедия.

– О, имате страница в Уикипедия? – изненада се Страйк.

– Нямах, преди да се забъркам с тях, но след като излезе материалът ми, УХЦ ми създаде такава. „Опозореният журналист Фъргюс Робъртсън“, „Домашен насилник“. А никога с пръст не съм докосвал бившата си жена – добави Робъртсън, което прозвуча малко, сякаш се оправдаваше. – Така че, да. Ако ми предоставите нещо доказуемо, ще го пусна в печата и те ще се каят, задето са ме погнали.

Страйк извади бележник и писалка.

– Какво поначало ви накара да се захванете с тях?

– Започнах да проучвам богаташите и знаменитостите, които се присъединиха към Църквата.

– И какво печелят те?

– Богаташите получават шанса да се отъркат в звезди. А за вторите пък УХЦ осигурява възможности да бъдат снимани. Не се иска нищо от тях, освен да се появят и да бъдат снимани с млади болногледачи или с бездомници. Хора като Ноли Сиймур обичат да изглеждат духовно извисени. Друг пример е доктор Джоу.

– Не бях чувал за него, докато не прочетох статията ви.

– Както схващам, не гледате сутрешна телевизия?

Страйк поклати глава.

– Той редовно се появява в някое от предаванията. Прилича на Брус Лий след автомобилна катастрофа. Има клиника в Белгрейвия, където приема хора с повече пари, отколкото ум в главата. Всякакви щуротии им прилага. Вендузи. Хипноза. Връщане към минал живот.

– В статията пишеше, че агитирал за УХЦ сред пациентите на клиниката си.

– Според мен той е основният, който привлича богати дарители. Това бе едно от твърденията, които адвокатите на УХЦ ме накараха да оттегля.

– А жената бивш член, с която сте разговаряли, за да напишете статията…

– Горката нещастница – въздъхна Робъртсън, без да влага лошо чувство. – Единствено нея накарах да проговори.

– Колко дълго е била там?

– Пет години и половина. Придружила на Поява свой приятел от училище. След първата седмица приятелят си тръгнал, а тя останала. Лесбийка е – поясни Робъртсън, – а татко ѝ не е доволен, че тя си пада по жени. УХЦ широко се рекламира като лишена от всякакви предразсъдъци, та разбирате защо е влязла в капана им. Тя е от много богато семейство. Църквата е издоила повечето от наследството ѝ, преди да я изплюе отново.