Отприщен гроб полностью

– Не, очевидно съм извадила голям късмет да го видя миналия път, защото напоследък не излизал често пред публика. Оратор беше Бека Пърбрайт, по-голямата сестра на Кевин.

– О, така ли? – Страйк отвори хладилника да извади мляко. – И какво представлява тя?

– Много обиграна и жизнерадостна. С идеални зъби, прилича на американка. Човек никога не би се досетил, че само преди няколко месеца брат ѝ е бил прострелян в главата. Ако не носеше оранжевите дрехи, бих я взела за мотивационен лектор. Крачи нагоре и надолу, много жестикулира. О, Ноли Сиймур също беше там. Актрисата. Влизането ѝ предизвика доста голям ентусиазъм. Хората си шушукаха и я сочеха.

– Получи ли специално отношение?

– Много специално. Един от разпоредителите в храма хукна към нея и се опита да я поведе към място на първия ред. Тя го отказа с много фасони и избра да седне в средата. Толкова натрапчиво се правеше на смирена, че когато се настаняваше на мястото си, всички нея гледаха.

Страйк се позасмя.

– Прочетох съобщението ти за срещата с Фъргюс Робъртсън – продължи Робин.

– Исках да поговоря с теб за това – каза Страйк, подаде ѝ чашата и я поведе към вътрешния офис.

Робин предполагаше, че знае какво следва. Една от причините да реши да се бори с бурята Кейти по улиците беше да обсъди със Страйк лице в лице онова, което подозираше, че сега той се кани да изрече – въпреки часовете работа, които бе хвърлила по създаване на легендата си като Роуина Елис, и скъпата нова прическа, – а именно че някой от сътрудниците трябва да влезе под прикритие в Чапман Фарм, не тя.

– И тъй, значи си чела за духовното единение? – попита Страйк, когато и двамата заеха местата си зад съдружническото бюро.

– Охо, вече използваме евфемизмите на УХЦ, така ли? – подхвърли Робин с повдигнати вежди.

– Ами добре, ако предпочиташ: чете ли как жени са принуждавани да спят с когото Църквата им каже?

– Четох, да.

– И?

– И все пак искам да вляза там.

Страйк не каза нищо, само поглади брадичката си, докато я гледаше.

– Те използват емоционална принуда, не физическа сила – уточни Робин. – А няма опасност аз да бъда индоктринирана, нали? Така че при мен това няма да подейства.

– Но ако си затворена там и това е условието да поддържаш прикритието си…

– Ако се стигне до реален опит за изнасилване, ще си тръгна и ще ида право в полицията – каза спокойно Робин. – Мисията е приключена: ще имаме нещо срещу Църквата.

Страйк бе очаквал подобна позиция, но все пак всичко това не му харесваше.

– Мърфи какво мисли по въпроса?

– Какво общо има това с Райън? – с известна острота в тона попита Робин.

Осъзнал стратегическата си грешка, Страйк отговори:

– Нищо.

Настана кратко мълчание, през което дъждът барабанеше по прозорците и се чуваше воят на вятъра.

– Ами добре, реших да си разделим тези бивши членове, та да видим дали някой сред тях би говорил – каза Страйк и прекъсна контакта с очи, за да отвори файл в компютъра си. – Вече ти изпратих имената от преброяването. Робъртсън ми прати неговия списък снощи. Появява се само едно име, което вече нямах: Чери Гитинс. Той така и не е успял да я открие, но аз узнах нещичко за нея в интернет. Тя е била момичето, което отвело Дайю Уейс да плува в деня, когато се е удавила, само че не намирам никаква следа за нея след 1995 година.

– Искаш ли аз да потърся? – попита Робин и отвори тетрадката си.

– Няма да навреди. По-добрата новина е, че открих семейство Дохърти – бащата, който си тръгнал с три от децата си, и майката, която била изпъдена по-късно.

– Наистина ли?

– Да, но получих твърд отказ за разговор от бащата и две от децата. Бащата реагира адски агресивно. Другото дете – казвам дете, но вече всички са големи хора – още не ми е отговорило. Става дума за Ниъм, най-голямата. Не откривам майката Диърдри и се чудя дали не е променила името си, или не е заминала в чужбина. Не се добрах до смъртен акт. Нямах особен късмет и с Джордан, онзи, за когото Кевин Пърбрайт твърди, че бил удрян с кожен бич през лицето. Няма го в никой доклад от преброяването, така че може да е дошъл и да си е тръгнал между преброяванията. Но пък май открих Абигейл, голямата дъщеря на Джонатан Уейс. Ако съм прав, използва моминската фамилия на майка си – Глоувър, след като е напуснала Църквата, и сега работи като пожарникар.

– Истински пожарникар?

– С маркуч, сирена, всичкото му там, стига да съм попаднал на точната жена. Не е омъжена, няма деца и живее в Илинг. Мисля, че идентифицирах момичето гей, влязло там като тийнейджърка, същата, с която Робъртсън е разговарял.

– Вече?

– Да. Присъства в регистрите по преброяване от 2001 година и името ѝ е Флора Брюстър. Възрастта и датите съвпадат. Фейсбук страницата ѝ е пълна със снимки от Нова Зеландия и е от много богато семейство. Дядо ѝ е основател на голяма строителна компания: „Хаусън Хоумс“.

– Ще бъдете много щастливи в своя дом от „Хаусън Хоумс“ – изрецитира Робин много популярната през деветдесетте години реклама, за която дори не подозираше, че е запазила в паметта си.