Отприщен гроб полностью

– И ви е казала, че е била бита?

– Бита, подлагана на гладуване, карана да ляга с мъже, да… Само че не успях да сверя твърденията ѝ с нечий друг разказ, та затова в статията изобилства определението „предполагаем“. Робъртсън отпи още бира, после каза: – Много от онова, което ми разправи, не можех да използвам, защото щях да обременя вестника с тежко съдебно дело. То се знае, така или иначе стигнахме до дело. И всичко да бях написал, все тая щеше да е.

– Тя е твърдяла, че има злоупотреба с фондове?

– Да, главно с пари в брой. Обясни ми, че когато събирали помощи на улицата, трябвало да натрупат определена сума, преди да им бъде позволено да спрат. Не забравяйте, че разполагат с хора, които вършат това в Лондон, Бирмингам, Глазгоу, Мюнхен, Сан Франсиско… Знаехте ли, че ги има още и в Германия и Щатите?

– Да, видях го на уебсайта им.

– Та тя ми каза, че младежите, събиращи помощи, трябва да приберат сто лири, преди да им бъде позволено да седнат или да се нахранят. Никой не знаел колко точно печелят, но самият Папа Джей бил доста заможен. Говорело се, че има имот на Антигуа, където принципалите си правят посветени на духовността сбирки. Чапман Фарм явно е далеч под нивото им.

– Значи сте премълчали някои неща, защото са били опасни за публикуване?

– Налагаше се. Длъжен бях да предпазя източника си. Знаех, че хората ще я сметнат за умопобъркана, ако бях включил всичко, разказано от нея.

– Нещо от свръхестествен характер ли беше?

– Аха, вече знаете за това значи – кимна Робъртсън, като все така енергично дъвчеше дъвката си. – Да, именно. Удавената пророчица.

– Бившите членове изглеждат доста уплашени от Удавената пророчица.

– Да, тя ги подгонва, ако си тръгнат.

– Подгонва ги – повтори Страйк.

– Да, членовете са наставлявани, че ако разкрият Божествените тайни, тя ще дойде да им отмъсти.

– Какви са Божествените тайни?

– Тя не пожела да ми каже.

Робъртсън допи бирата си наведнъж.

– Два дни след като тя говори с мен, видяла Божествената пророчица да се рее пред прозореца на спалнята ѝ в ранните часове на деня. Позвъни ми в пълна истерия, нареждаше как казала твърде много и сега Удавената пророчица дошла да я накаже, но все пак трябвало да пусна статията. Опитах се да я успокоя. Убеждавах я, че има нужда от психотерапевт, но тя не щеше и да чуе. Все повтаряше: „Има нещо, което не знаете. Има нещо, което не знаете“. Като затворила телефона, заключила се в банята на родителите си и прерязала вените си във ваната. Оцеля, но едвам.

– По дяволите – промърмори Страйк.

– Да, баща ѝ обвини мен, негодникът. Още се държеше отвратително с нея, задето се присъединила към сектата и им дала всичките си пари, така че, от една страна, семейството ѝ твърдеше, че съм я подтикнал към самоубийство, а от друга, УХЦ заплашваше да доведе до банкрут вестника заради фалшиви според тях твърдения, така че бях притиснат до стената и службата ми висеше на косъм.

– Къде е момичето сега?

– Последно чух, че била в Нова Зеландия. Опитът ѝ за самоубийство беше довел родителите ѝ до паника, те престанаха да я тормозят и потърсиха помощ. Пратиха я там при роднини, та да сложи ново начало.

– Обяснихте ли ѝ, че каквито и свръхестествени явления да е видяла в Църквата, те трябва да са били измама?

– Да, но тя не искаше и да чуе. – Робъртсън извади голямо парче дъвка от устата си, постави го в едно от празните места в пакетчето, извади ново и отново задъвка. – Тя се кълнеше, че е виждала призраци и магия… Само че те, естествено, не го наричат така. Терминът е „чисти духове“. Чистите духове можели да вършат свръхестествени неща.

– Е, кое беше твърде опасното да се публикува?

– Ще ми трябва още една бира за това – отвърна Робъртсън и бутна празната си чаша към детектива.

Страйк въздъхна, но се изправи на крака, а бедреният му мускул пулсираше.

Когато се върна на масата и остави новата бира пред журналиста, той попита:

– Знаете ли коя е Маргарет Каткарт-Брайс?

– Богата стара жена, която оставила цялото си състояние на УХЦ през 2004 година, погребана в Чапман Фарм, сега известна като Златната пророчица.

– Да, същата – кимна Робъртсън. – Е, не е била лека смърт.

– В смисъл?

– В УХЦ не признават лекарствата. Моят източник ми каза, че Каткарт-Брайс умряла в жестоки мъки, умолявайки за лекар. Каза, че семейство Уейс се бояли, че ако извикат лекар, той ще настоява да бъде откарана в болница, а това би означавало близките ѝ роднини да бъдат известени. Не са искали някой роднина да цъфне и да я убеди да промени завещанието си. Де да можех да докажа това… но нямаше кой да го потвърди. А подобни бомби не се пускат ей тъй, без да си проверил. Опитах се да вляза в контакт с някого от роднините на Каткарт-Брайс, но най-близкият беше праплеменник, живеещ в Уелс. Вече се бе примирил с факта, че няма да получи и пени от парите ѝ, и му беше все едно какво се е случило с нея. Не беше виждал старицата от години.

Страйк си отбеляза това в бележника и попита:

– Нещо друго?

– Да – отвърна Робъртсън. Огледа се наоколо и понижи глас. – Секс.

– Продължавайте – подкани го Страйк.