Отприщен гроб полностью

– Наричат го „духовно единение“, което по същество означава да спиш с когото ти се каже. Момичетата доказват, че са над всякакви материални съображения, като лягат с когото им се нареди.

– Сериозно ли?

– Тази практика започва, когато човекът вече е установен там. Не искат да ги подплашат прекалено отрано. Но моят източник ме осведоми, че веднъж щом станат пълноправни членове, не бива да отказват на никой, който им го поиска. В материала стигнах колкото ми бе възможно близо до това – „много от тези неща са слухове“ и „източници твърдят“, – но главният редактор не искаше някои от по-известните членове да ни съдят, задето пишем, че са изнасилвали някого, така че трябваше да махна всичко.

Страйк нахвърля още няколко бележки, преди да попита:

– Източникът ви единственият бивш член ли е, когото убедихте да говори?

– Да – отговори Робъртсън. – Всички други, с които пробвах, ме пратиха да вървя по дяволите. Някои от тях се срамуваха – обясни той и пийна бира, – сконфузени бяха, задето са се подвели. Върнали са се към нормалния си живот и нямат желание миналото им да попада във вестника. Не може да ги вини човек. Други бяха в окаяно състояние. Имаше и една двойка, която не успях да открия. Може би са починали.

– Случайно да сте направили списък на бившите членове?

– Направих, да – потвърди Робъртсън.

– Пазите ли го още?

– Може и да го открия… Танто за танто, нали? Получавам правата, ако се доберете до история.

– Непременно.

– Добре, ще видя дали ще успея да го изровя…

Робъртсън дъвка дъвката си известно време, преди да попита:

– Е, кога точно ви ангажира сър Колин Еденсор?

– Не разкривам клиентите си пред журналисти – отвърна Страйк с непроменено изражение.

– Добре ми го върнахте с този отговор – рече Робъртсън и очите му проблеснаха шеговито. – Еденсор доста активно критикува Църквата през последните две години.

– Така ли?

– Но сигурно там има и други богаташки деца – подхвърли Робъртсън, като внимателно наблюдаваше Страйк. – Не е само Уил Еденсор.

– Най-вероятно има – отвърна с неутрален тон Страйк, докато разглеждаше бележките си. – Тя ви е казала: „Има нещо, което не знаете“. И това е било нещо различно от факта, че на Каткарт-Брайс е бил отказан лекар, така ли?

– Да, тя вече ми беше казала за старата жена – отговори Робъртсън и отново отвори лаптопа си. – Сигурен ли сте, че нямате мнение относно Брекзит? Как ще повлияе евентуалното ни напускане на ЕС на бизнеса на частните детективи?

– Нямам мнение – каза Страйк и се изправи.

– Значи мога да броя Корморан Страйк като поддръжник на Брекзит, така ли?

– Можеш да го духаш – отсече Страйк и остави журналиста да се подхилква зад него.

– Господи, навън е ужасно – бяха първите думи на Робин, когато се видяха следващия път, а това беше в понеделника след Великден.

Бурята Кейти вилнееше над Лондон, събаряше дървета и пилони. Робин беше поруменяла и с разбъркана коса. Прозорците на офиса леко потракваха от вятъра, извил се по Денмарк Стрийт.

– Пратих ти съобщение, в което предлагах да си кажем каквото имаме по телефона – каза Страйк, който току-що бе сложил чайника на котлона.

– Трябва да съм била вече в метрото – отвърна Робин, съблече палтото си и го окачи на закачалката. – Не възразявах да дойда. Доста освежаващо ми подейства.

– Нямаше да говориш така, ако те бе ударил някой полетял контейнер – промърмори Страйк, който досега бе гледал търкалящите се по Чаринг Крос Роуд пластмасови конуси. – Кафе?

– С удоволствие – прие Робин, като се опитваше с пръсти да оправи заплетената си коса. – Пат почивка ли си е взела?

– Да. Официален почивен ден е. Хубавото на това време е, че сигурно ще държи братята Франк у дома им.

– Най-вероятно – съгласи се Робин. – Другата добра новина е, че май съм близо да бъда привлечена за член.

– Сериозно ли? – вдигна поглед от чайника Страйк.

– Да. Онази руса жена, с която говорих последния път, мигом дойде при мен, щом влязох там в събота. „О, толкова се радвам, че пак дойдохте!“ Казах им, че съм прочела брошурата им и я намирам интересна…

– А такава ли беше?

– Не. Общи приказки за самоусъвършенстване и променяне на света. Още го играя независима. Казах ѝ, че мои приятели са се опитвали да ме предупредят да стоя настрани от УХЦ, че циркулират слухове как не са такива, за каквито се представят.

– Тя какво отговори на това?

– Сигурна била, че не съм толкова тесногръда, та да не дам на Църквата справедлив шанс да бъде чута, а тя виждала как съм била склонна към свободно и непредубедено мислене.

– Много прозорливо от нейна страна – подсмихна се Страйк. – Папа Джей появи ли се?