Отприщен гроб полностью

Беше събота сутрин. Робин седеше в храма на Рупърт Корт вече от три четвърти час. Днешният лектор беше мъжът, когото тя бе видяла да наставлява Уил Еденсор на Бъруик Стрийт. Днес той се бе представил като Тайо, сина на Папа Джей. Това му спечели оглушителни аплодисменти, към които Робин се присъедини, а в паметта ѝ изникна определението на Кевин Пърбрайт за Тайо като „неуравновесения отговорник“ в УХЦ.

Тайо имаше рошава коса, подстригана на черта, сините очи на баща си и вероятно би имал и неговата квадратна долна челюст, ако не беше с петнайсетина килограма наднормено тегло, което му добавяше двойна брадичка. На Робин той ѝ напомняше преял плъх: носът му беше дълъг и остър, а устата необичайно малка. Маниерът му на говорене бе насилен и дидактичен и макар от време на време да се чуваше одобрителен коментар, изречен приглушено, никой не плачеше и не се смееше.

На първия ред в храма седеше известният писател Джайлс Хармън, когото Робин бе разпознала при входа на храма. Беше нисък и носеше посребрената си коса в дълга прическа на денди. Хармън имаше фини черти и държание на човек, който очаква да привлича внимание. В храма бе придружаван от много впечатляващ около четиресетгодишен мъж с черна коса, евразийски черти и дълбок белег покрай леко кривия нос, стигащ до брадичката. Двамата минаха бавно по пътеката, като махаха за поздрав на познати и на разпоредителите в храма. За разлика от Ноли Сиймур, мъжете не се опитваха да демонстрират смирение и скромност, а се усмихваха одобрително, когато хората отпред се преместиха на задния ред да им освободят места.

Хайде, приключвай вече, помисли си Робин с досада, докато Тайо продължаваше да говори. Райън беше останал да пренощува при нея предишната вечер и след секса бяха приказвали дълго, главно на тема опасностите на работата под прикритие. Робин не беше нито невежа, нито чак толкова самонадеяна, та да си мисли, че няма нужда от съвети, но последната ѝ мисъл, преди да заспи, беше Слава богу, че не ти споменах за духовното единение.

Най-сетне Тайо Уейс приключи лекцията си. Ръкоплясканията, макар и уважителни, далеч не бяха тъй ентусиазирани като за баща му или за Бека Пърбрайт. Светлините в храма се усилиха и Дейвид Боуи отново запя. Робин умишлено се задържа по-дълго на мястото си, като ровеше из чантата си „Гучи“ с надежда русата разпоредителка отново да дойде при нея. Мина Джайлс Хармън, като царствено кимаше вляво и вдясно. По-високият му спътник остана близо до сцената, наобиколен от група хора.

Робин се позабави още на пътеката, като се усмихваше леко и разглеждаше сякаш за пръв път пророците, изрисувани на тавана. Стоеше точно под Удавената пророчица в бялата ѝ роба и злобни черни очи, когато познат глас изрече:

– Роуина?

– Здравей! – възкликна Робин.

До нея беше русата разпоредителка, сияеща като предишния път, държаща в ръце купчина брошури, които бяха по-дебели от онези, лежащи в стойките зад облегалките.

– Толкова се радвам да те видя отново тук!

– Май не мога да се удържа да не идвам – усмихна ѝ се в отговор Робин.

Жената се засмя и Робин усети, че някой я е приближил в гръб. Обърна се и се озова лице в лице с Тайо Уейс, при което я сграбчи спазъм на антипатия. Не си спомняше някога да е изпитвала тъй силна неприязън към някой човек и ѝ бе нужна всичката ѝ самодисциплина да му се усмихне дружелюбно с широко отворени очи и да каже:

– Много беше вдъхновяващо. За лекцията ви говоря. Силно ме впечатли.

– Благодаря – отвърна той и се усмихна самодоволно, като леко докосна с ръка гърба ѝ. – Радвам се, че ти е харесала.

– Това е Роуина – представи я блондинката. – Имам усещането, че е…

– Ярък пример на Възприемчива – довърши Тайо Уейс, а дланта му още лежеше върху закопчалката на сутиена ѝ. – Да, това е очевидно.

Робин изпитваше силен импулс да бутне ръката му, но смело удържа фронта и отново му се усмихна.

– Ще проявиш ли интерес да посетиш някоя от базите ни? – попита Тайо.

– И аз точно същото щях да кажа! – обади се сияещата блондинка.

– Какво точно включва това? – осведоми се Робин, у която всеки нерв протестираше срещу допира на Тайо Уейс до гърба ѝ.

– Една седмица от времето ти – отвърна той, вгледан настойчиво в очите ѝ. – В Чапман Фарм. За да възприемеш нещата в дълбочина.

– О, виж ти, звучи много интригуващо – възкликна Робин.

– Според мен ще го намериш стимулиращо – добави Тайо.

– Наистина е прекрасно – увери я блондинката. – Ще си сред природата, ще можеш да изпробваш идеи, да медитираш…

– О, виж ти! – отново каза Робин.

– Ще можеш ли да вземеш отпуск от работа? – осведоми се Тайо, без да маха ръка от гърба на Робин.

– В момента не работя, оглеждам се за нова работа – отговори Робин.

– Хващаме те в идеалния момент! – зарадва се блондинката.

– Кога ще е това? – попита Робин.

– Имаме микробус, който тръгва от гара Виктория в десет сутринта идния петък – каза русата жена. – Този ден очакваме три групи да пристигнат в Чапман Фарм. Ето… – Тя подаде на Робин една от брошурите, които държеше.