Отприщен гроб полностью

– Тя… имаше нещо зловещо у нея. Тогава харесвах мъжа ѝ, но нещо у нея ме смущаваше. Не разбирах как така са заедно. И тъй, когато тя стигна до нас, всички престанаха с пеенето, а Мадзу се надвеси над жената и… просто се взираше в нея. Изобщо не проговори дори. Бременната жена беше ужасена, явно изпитваше силни болки и имаше вид, сякаш ще изгуби съзнание, но се насили да се изправи и закрета напред с Мадзу. Останалите до един избягваха да срещнат погледа ми. Държаха се, сякаш нищо не се е случило. На вечерята се огледах за бременната жена, но нея я нямаше. Не я видях повече, преди да си тръгна. Исках да попитам Флора какво ѝ се е случило, но не можех да се добера до нея, а вечер тя спеше в друго помещение. Последната вечер Папа Джей отново ни изнесе лекция в храма. Изгасиха всички светлини и стояхме пред голямо корито с вода, осветено отвътре, а той караше водата да прави разни неща. Например вдигаше се, когато той ѝ наредеше, образуваше спираловидни форми, после я разделяше и я караше отново да се събере… Това ме уплаши – призна Хенри. – Не спирах да си повтарям, че е някакъв фокус, но не можех да схвана как го прави. И тогава той накара водата да изобрази лице, човешко лице. Едно момиче изпищя. После водата отново се укроти и включиха осветлението в храма, а Папа Джей каза: „Най-после ни посети дух. Понякога идват, особено ако са се събрали заедно много Възприемчиви“. Заяви, че някой новопоявил се трябва да е извънредно възприемчив, за да се случи това. И тогава бяхме попитани дали сме готови да се преродим. Хората пристъпваха напред един след друг и влизаха в огромното корито, потапяха ги под вода, после отново ги изтегляха. Всички ръкопляскаха и аплодираха, Папа Джей ги прегръщаше и те отиваха до стената да се наредят при другите членове. Аз умирах от страх – каза Хенри. – Дори не мога да обясня какво изпитвах. Усещах голям натиск да се присъединя, да получа одобрението на тези хора, а и всички гледаха, та не знаех какво ще се случи, ако откажа. В един момент повикаха Флора да излезе напред, а тя отиде право при коритото, потопи се във водата, беше издърпана и застана до стената, като цяла сияеше. Кълна се, не знаех дали ще намеря силата да откажа, но слава богу, имаше едно момиче пред мен – чернокожо, с татуировка на Буда на тила. Никога не я забравих, защото, ако нея я нямаше там… Та така, извикаха нейното име и тя отговори: „Не, не желая да се присъединя“. Изрече го високо и ясно. Атмосферата в миг стана ледена. Всички впериха погледи в нея. Единствен Папа Джей все така се усмихваше, увери я, че познава притегателната сила на материалния свят, на практика намекваше, че тя иска да отиде и да работи за някоя голяма нефтодобивна компания или нещо такова, вместо да спаси света. Но тя не се огъна, макар очите ѝ да се напълниха със сълзи. След това извикаха моето име. Отговорих: „Не, и аз не искам да се присъединя“. Тогава видях лицето на Флора. Сякаш я бях зашлевил. Накрая извикаха последните двама и те се присъединиха. Докато останалите приветстваха и аплодираха новите членове, Мадзу дойде при мен и момичето, което бе отказало да се присъедини, и каза: „Вие двамата елате с мен“. „Искам първо да говоря с Флора – настоях, – дойдохме заедно.“ А Мадзу отсече: „Тя не иска да говори с теб“. Флора вече бе отведена с другите членове. Дори не се обърна назад. Мадзу ни върна обратно във фермерската къща и каза: „Микробусът ще тръгне чак утре, така че дотогава трябва да останете тук двамата“. Заведе ни в малка стая без легла и с решетки на прозорците. Тогава казах: „Аз дойдох с кола“. Предложих на момичето да го откарам до Лондон, то прие, тъй че си тръгнахме… Прощавай, имам нужда от още едно питие – промърмори тихо Хенри.

– Аз черпя – каза Страйк и се изправи.

Когато се върна на масата с нова чаша джин с тоник, завари по-младия мъж да бърше очилата си с вратовръзката. Изглеждаше силно разтърсен.

– Благодаря. – Хенри си сложи отново очилата, прие чашата и отпи голяма глътка. – Господи, само като говоря за това, се разтрепервам… А бях там всичко на всичко една седмица.

Страйк си бе водил подробни бележки по разказа на Хенри и сега отгърна няколко страници назад.

– Тази бременна жена, която е колабирала… Не я ли видя повече?

– Не – отговори Хенри.

– Как изглеждаше? – попита Страйк и отново взе писалката си.

– Ъъ… руса, с очила… не си я спомням добре.

– Случи ли се да видиш срещу някого в Чапман Фарм да е използвано насилие?

– Не, но Флора е видяла. Каза ми, след като се махна оттам.

– Кога е било това?

– Пет години по-късно. Чух, че вече си е у дома, и ѝ позвъних. Срещнахме се за по питие и бях шокиран от вида ѝ. Толкова слаба беше. Изглеждаше много болна. И не беше наред с главата.

– По какъв начин?