Отприщен гроб полностью

Беше по-слаба, отколкото изобщо някога я беше виждал, но все така красива дори на четиресет и една годишна възраст. Дългата ѝ тъмна коса падаше под раменете; напръсканите ѝ зелени очи бяха оградени с естествени гъсти мигли и ако носеше грим, то той бе твърде дискретно положен, за да бъде забелязан.

– Знаех, че ще си тук, както сигурно си се досетил – каза тя с усмивка, подканваща го да ѝ отвърне със същото, да се разсмее на хитростта ѝ. – Аз предложих този пъб на Хенри. Той е очарователен, нали?

– Какво искаш?

– Страшно много си отслабнал. Изглеждаш чудесно.

– Какво искаш? – натъртено повтори Страйк.

– Да говорим.

– За какво?

– Трудно е – отвърна Шарлот и пийна от виното си. – Трябва ми момент.

Страйк провери часа. Шарлот му метна гневен поглед над ръба на чашата си.

– Е, добре. Току-що научих, че имам рак.

Страйк бе очаквал всичко друго, но не и това. Колкото и немислимо и вероятно недопустимо да изглеждаше съмнение по такъв въпрос, за миг той се почуди дали тя не лъже. Знаеше, че не само е голяма манипулаторка, но и безразсъдна понякога до степен на самоунищожение, когато искаше да постигне целта си.

– Съжалявам да го чуя – изрече официално.

Тя го погледна и лицето ѝ започна да се зачервява.

– Мислиш, че лъжа, нали?

– Не – отвърна той. – Би било много долно да лъжеш за нещо такова.

– Да, вярно – кимна Шарлот. – Няма ли да ме питаш от кой вид е.

– Предполагам, че ще ми кажеш.

– На гърдата – уточни тя.

– Ясно – каза Страйк. – Е, надявам се да се оправиш.

Очите ѝ се напълниха със сълзи. Той я беше виждал да плаче стотици пъти – понякога за това, че е разстроена, но също така от ярост заради това, че не е станало нейното, – така че не се трогна.

– И само това ли ще ми кажеш?

– А какво друго мога да кажа? – попита той. – Наистина се надявам да се оправиш. Заради децата ти най-малко.

– И какво… това ли беше? – прошепна Шарлот.

Едно време би се разкрещяла, безразлична към присъствието на хора, но явно схващаше, че подобна тактика би била неразумна сега, когато той не бе обвързан с нея.

– Шарлот – тихо заговори той и се наведе към нея, за да е сигурен, че няма да бъде чут от други хора. – Не знам по колко различни начина мога да ти го изясня. Между нас е свършено. Желая ти всичко добро, но ние приключихме. Ако имаш рак…

– Значи наистина мислиш, че лъжа?

– Нека довърша. Ако имаш рак, редно е да се фокусираш върху здравето си и обичаните си хора.

– Обичаните си хора – повтори тя. – Разбирам.

Облегна се на кожената пейка и избърса очи с опакото на дланта си. Няколко мъже на бара я гледаха. Може би и самата Шарлот усети, че има публика, защото сега закри лице с ръце и се разхлипа.

Да му се не види.

– Кога ти поставиха диагнозата? – попита той, за да я накара да спре да плаче.

Тя мигом вдигна поглед към него и избърса блесналите си очи.

– Миналата седмица. В петък.

– Как?

– Отидох във вторник за профилактичен преглед и… обадиха ми се в петък да ми съобщят, че са открили нещо.

– И вече знаят, че е рак?

– Да – твърде бързо отговори тя.

– Е, както казах, надявам се да се оправиш.

Той понечи да се изправи, но тя се пресегна през масата и го стисна здраво за китката.

– Корм, моля те, изслушай ме. Сериозно. Моля те… Моля те! Това е на живот и смърт. Такива неща карат човек да си направи равносметка… сам го преживя… когато кракът ти беше откъснат… Боже мой, това те кара да осъзнаеш кое е важно. И тогава ти пожела мен. Не беше ли така? Не бях ли аз единствената на света, която искаше?

– Дали? – промълви Страйк, вгледан в красивото ѝ лице. – Или просто съм взел каквото ми се е предлагало, защото така е било най-лесно?

Тя се дръпна назад и пусна китката му.

Всички връзки си имат своя собствена митология и централна позиция в тази на неговата с Шарлот заемаше споделеното им вярване, че в най-ужасния момент на живота му, когато лежеше в болница само с половин крак и приключена военна кариера, нейното завръщане го беше спасило, дало му бе за какво да се залови, за какво да живее. Съзнаваше, че току-що е разбил свещено табу и не само оскверняваше нещо, което за нея е било източник на гордост, а и самите устои на увереността ѝ, че при цялото си отрицание той продължава да обича жената, проявила достатъчно благородство да се обвърже с осакатен човек, останал без професия и напълно безпаричен.

– Надявам се да се оправиш.

Той се изправи, преди тя да се е съвзела достатъчно, че да го уговаря, и пое навън, като почти очакваше бирена чаша да го фрасне отзад по главата. По щастлива прищявка на съдбата се зададе свободно черно такси в мига, щом стъпи на тротоара, и само две минути, след като си тръгна от нея, той вече пътуваше обратно към Денмарк Стрийт.

– …тъй всеобхватна конспирация, че е направо невидима, защото живеем вътре в нея, защото тя се простира в небето ни, на земята под нас, така че единственият начин – единственият! – да се изтръгнем е буквално да излезем от нея и да пристъпим в друга реалност, истинската.