Отприщен гроб полностью

– Преди да идем на вечеря – „Слава богу!“, помисли си Робин, – бих искала да кажа нещичко за друга наша духовна практика в УХЦ. Това – посочи Бека към статуята в басейна – е Удавената пророчица, която приживе се наричаше Дайю Уейс. Аз имах привилегията да я познавам и съм ставала свидетел как тя извършва невероятни духовни действия. Всеки от пророците приживе олицетворяваше принцип на Църквата ни. Удавената пророчица ни учи първо, че смъртта може да дойде при всеки от нас по всяко време, така че трябва да се поддържаме в духовна готовност да се присъединим към спиритуалния свят. Второ, нейната саможертва ни показва колко е важно да сме покорни пред Благословената Божественост. Трето, тя свидетелства за съществуването на живот след смъртта, защото продължава да се движи между земната и духовната плоскост. Когато минаваме покрай басейна ѝ, коленичим, миропомазваме се с водата ѝ и потвърждаваме учението ѝ, като казваме „Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат“. С което нямаме предвид, че Дайю е богиня. Тя просто олицетворява чистия дух и висшите селения. Предлагам ви да коленичите пред басейна и да се миропомажете преди вечеря.

Бяха уморени и гладни и никой не се възпротиви.

– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат – промърмори Робин.

– Е, хайде, Огнена група, последвайте ме! – усмихна се Бека, когато всички бяха отдали почитта си на Удавената пророчица, и ги поведе назад към трапезарията, а Робин усети хладината на водата върху челото си при полъха на вятъра.

Огнената група беше последната, влязла в общото помещение. По преценка на Робин около масите седяха към стотина души, макар че не се виждаха никакви деца – те очевидно се бяха нахранили по-рано. Свободните места бяха тук-там, тъй че групата бе принудена да се разпръсне и хората сядаха където намерят. Робин огледа трапезарията за Уил Еденсор и накрая го зърна на маса, където нямаше свободни места, тъй че се настани между двама непознати.

– За първата си Седмица на Служба ли си тук? – попита усмихнат младеж с къдрава руса коса.

– Да – отговори Робин.

– Благодаря ти за службата – мигом откликна той, притисна длани и изпълни лек поклон.

– Аз… не знам правилния отговор на това – отвърна Робин и той се засмя.

– Отговорът е: и аз за твоята.

– Придружено с поклона ли? – осведоми се Робин и той пак се разсмя.

– С поклона, да.

Робин допря длани, поклони се и изрече:

– И аз за твоята.

Преди някой от двамата да заговори отново, от скрити високоговорители зазвуча музика: „Герои“ на Дейвид Боуи. Блондинът скочи на крака, както и почти всички останали. Разнесоха се аплодисменти, когато Джонатан и Мадзу Уейс влязоха в трапезарията хванати за ръце. Робин забеляза Марион, вдовицата на шефа на погребална агенция, да притиска ръце към лицето си, сякаш зърнала появата на рокзвезда. Джонатан помаха на възбудените църковни членове, а Мадзу с влачещ се подире ѝ шлейф на робата отправи благосклонна усмивка. Чуха се много викове „Папа Джей!“, докато двойката се изкачи до издигнатата на по-високо ниво маса, където вече седяха Тайо Уейс и Бека Пърбрайт. Робин се огледа и видя Дзян да седи пред празната си метална чиния сред редовите членове на Църквата. Приликата между тесните черни очи на Дзян и Мадзу породи у Робин подозрението, че той е поне наполовина брат на Тайо. Докато го наблюдаваше, окото на Дзян отново заподскача и той бързо го закри с длан. Мадзу седна, но Джонатан застана пред масата и направи жест към членовете на Църквата за тишина. Робин отново бе впечатлена от много красивата му външност и от това, че бе толкова младолик за своите шейсет и няколко години.

– Благодаря – изрече той с типичната си усмивка, омаловажаваща позицията му, в безжичния микрофон, усилващ гласа му по скритите високоговорители. – Благодаря ви… Хубаво е да съм отново у дома.

Уил Еденсор, лесен за забелязване поради високия му ръст, се усмихваше и аплодираше с останалите и спомнила си за миг умиращата му майка, Робин почувства пълна солидарност с Джеймс Еденсор, който беше нарекъл Уил идиот.

– Нека подхраним материалните си тела и после ще говорим – каза Джонатан.

Последваха още възгласи и ръкопляскания. Джонатан зае мястото си между Мадзу и Бека Пърбрайт.

От странична врата се появиха кухненските работници, подкарали големи колички, от които сипваха храна в металните чинии. Робин забеляза, че на четиримата на горната маса бяха сервирани порцеланови чинии, вече пълни с храна.

Когато дойде нейният ред, получи черпак кафява каша от прегорели зеленчуци и още един с нудли. Зеленчуците бяха овкусени с прекалено много куркума, а нудлите бяха преварени и лепкави. Робин се застави да се храни бавно и да заблуди стомаха си, че е поел повече калории от действителните, защото беше наясно колко ниска е хранителната стойност на онова, което ядяха.