Отприщен гроб полностью

През улицата от „Челси Клойстърс“ излязоха две момичета тийнейджърки по маратонки и нещо като пижами. Говореха помежду си и се скриха от поглед, а половин час по-късно се върнаха с шоколади и бутилки вода и отново влязоха в голямата сграда от камък и тухли.

Следобедът бавно бе преминал в ранна привечер, преди обектът на Страйк да се появи от хотела, без да знае, че е сниман от Страйк. Космат и раздърпан както винаги, Голямата стъпка тръгна по улицата, като очевидно пишеше съобщение на някого. Явно едно от предимствата да притежаваш софтуерна компания беше, че предоставя свободно време и средства, за да прекараш часове през делничен ден в хотел. Страйк тръгна след Голямата стъпка към Слоун Скуеър, когато телефонът му отново иззвъня.

– Страйк.

– Здравейте – заговори женски глас. – Пак е Абигейл Глоувър. Говорихме вчера.

– А, да – учуден отвърна Страйк. – Благодаря, че ми върнахте обаждането.

– Просто искам още малко информация – каза Абигейл. – Не давам съгласие за нищо.

– Разбира се, имате това право.

– За кого работите?

– Боя се, че не мога да го оповестявам. Клиентът се ползва с конфиденциалност.

– Споменахте онзи Пърбрайт.

– Да. Както казах, нает съм да разследвам обвинения, които Кевин е отправил относно Църквата.

Голямата стъпка забави ход и се дръпна в един вход, за да прочете съобщение. Като се правеше на погълнат от собствения си разговор, Страйк също спря и се престори, че наблюдава уличното движение.

– Пърбрайт е пишел книга, нали? – попита Абигейл.

– Откъде знаете това?

– Той ми каза, когато ми се обади в службата.

Страйк подозираше, че знае точно какво тревожи Абигейл.

– Не съм нает да помогна за завършване на книгата на Пърбрайт.

Когато тя не отговори, той каза:

– Клиентът ни се опитва да измъкне роднина от УХЦ. Пърбрайт му е разказал за няколко инцидента, на които е станал свидетел в Църквата, и нашият клиент иска да узнае доколко има истина в твърденията на Пърбрайт.

– О, разбирам – промълви Абигейл.

Голямата стъпка отново закрачи. Страйк го последва с долепен до ухото си телефон.

– Целта ми не е да идентифицирам бивши членове на Църквата или да изложа на показ самоличността им – увери той Абигейл. – От самия свидетел зависи дали ще реши, че иска да бъде официално оповестен.

– Аз не искам – побърза да каже Абигейл.

– Разбирам, но все пак бих искал да говоря с вас.

Отпред Голямата стъпка отново спря, този път за да говори със слабичка тийнейджърка, която вървеше по посока на хотела. Страйк бързо превключи телефона си на камера и направи няколко снимки. Когато отново го доближи до ухото си, Абигейл казваше:

– …уикенд?

– Чудесно – отвърна Страйк с надеждата, че тя се е съгласила да се срещне с него. – Къде да е?

– Не в моя апартамент, наемателката ми е прекалено любопитна. Ще се видим в седем в неделя във „Форестър“ на Сийфорд Роуд.

Робин нямаше представа колко дълго е слагала пълнеж в костенурки, но по нейни догадки бе траяло около два часа. През това време фалшивата ѝ самоличност бе тъй щателно разнищена, че тя бе благодарна, задето бе посветила толкова много часове на създаването на Роуина. Когато Луиз попита, Робин бе способна да назове имената на двете въображаеми котки на въображаемите си родители.

Би се разтревожила, че подробният разпит на Луиз сочи съмнение към нея, ако не чуваше как наоколо и останалите новодошли бяха подложени на разпит. Сякаш на установените членове им бе даден списък с въпроси, които да зададат, и Робин остана с чувството, че най-важното от казаното на Луиз е запаметено от нея и ще бъде предадено, като му дойде времето, на някой друг.

Стаята, в която Огнената група изработваше играчките, ставаше все по-задушна, а безпощадният разпит почти не оставяше време за мислене, тъй че Робин беше облекчена, когато Бека отвори вратата и пусна вътре хладен полъх на въздух.

– Благодаря ви за службата – каза тя на групата, събра длани като за молитва и се поклони. – А сега, моля, последвайте ме.

Всички поеха след Бека, минаха отново покрай птичия двор, където Дървената група прибираше кокошките обратно в кокошарника. Като видя залязващото слънце, Робин си даде сметка, че е прекарала в работа по костенурките по-дълго време, отколкото си бе представяла. В полето вече нямаше хора, облечени в оранжево, не се виждаха и впрегатните коне.

Бека ги поведе към най-старата част на фермата. Пред тях имаше каменен свинарник, а зад него разкалян участък, в който обикаляха прасета. Робин видя няколко тийнейджъри с пчеларски шапки с мрежи и ръкавици да се занимават с кошерите. До близка стена бяха привързани двата масивни шайрски коня още със сбруята си, а от телата им в хладния въздух се вдигаше пара.