Отразена в теб полностью

Очите му пламтяха, погледът му направо ме изгаряше.

— Никога не съм те лъгал.

— Иска ли ти се Ева да те моли за разни неща, Гидиън? — попита доктор Питърсън.

Гидиън се намръщи.

— Помисли си по въпроса. След малко ще се върнем към него — каза доктор Питърсън и насочи вниманието си към мен. — Заинтригува ме снимката, която си направила, Ева. Изправила си се пред ситуация, която за повечето жени би била крайно обезпокоителна.

— Не е имало никаква ситуация — повтори Гидиън хладно.

— Нейното усещане е било за такава ситуация — уточни доктор Питърсън.

— Много странно усещане, като се има предвид физическия аспект на връзката ни.

— Добре. Да поговорим за това. Колко пъти в седмицата правите секс? Средно.

Лицето ми пламна. Погледнах Гидиън, който също се обърна към мен и се подсмихна.

— Ами… — свих унило устни. — Много.

— Всеки ден? — Доктор Питърсън вдигна учудено вежди, когато кръстосах крака и кимнах. — По няколко пъти на ден?

— Средно — намеси се Гидиън.

Доктор Питърсън остави таблета в скута си и погледна Гидиън в очите.

— Това ли е обичайната ти сексуална активност?

— Нищо във връзката ми с Ева не е обичайно, докторе.

— Колко често правеше секс, преди да срещнеш Ева?

По лицето на Гидиън се изписа напрежение и той хвърли поглед към мен.

— Всичко е наред — казах аз, макар че, честно казано, никак не бих искала да отговоря на подобен въпрос пред него.

Той протегна ръка в празното пространство между нас. Поставих ръката си в неговата и с радост усетих, че я стисна окуражително.

— Два пъти седмично — отговори той сухо. — Средно.

Набързо пресметнах на ум броя на жените. Свих свободната си ръка в юмрук.

Доктор Питърсън се облегна назад.

— Ева изказа безпокойство от изневяра и липса на комуникация във връзката ви. Колко често използвате секса, за да разрешите противоречията си?

Гидиън вдигна вежди.

— За да не останете със заблудата, че Ева страда от моето свръхлибидо, трябва да ви кажа, че инициативата за секс е нейна почти толкова често, колкото и моя. Ако някой трябва да се тревожи, че няма да издържи на темпото, това съм аз, просто защото анатомията на мъжа е такава.

Доктор Питърсън ме погледна. Очакваше да потвърдя думите на Гидиън.

— Почти всичко във взаимоотношенията ни е повод за секс — съгласих се аз, — включително и скандалите.

— Кога правите секс, преди или след като смятате, че сте разрешили проблема?

— Преди — въздъхнах аз.

Той остави стилуса и започна да набира. Помислих си, че докато си разкажем всичко, ще е събрал материал за цял роман.

— Още от самото начало на връзката си ли правите много секс? — попита той.

Кимнах, макар че не гледаше към мен.

— Ние сме силно привлечени един към друг.

— Очевидно. — Той вдигна поглед и ни се усмихна мило. — Но бих искал да обсъдя с вас възможността да се въздържате, докато…

— Няма такава възможност — прекъсна го Гидиън. — Това до нищо няма да доведе. Предлагам да се съсредоточим върху това, което не е наред във връзката ни, а не да се отказваме от едно от малкото неща, с които нямаме проблем.

— Не съм сигурен, че тук нямате проблем, Гидиън — отвърна доктор Питърсън с равен тон. — Нещата не би трябвало да изглеждат така.

— Докторе — Гидиън качи единия си крак върху коляното на другия и се облегна назад, демонстрирайки непреклонна решителност, — единственият вариант да държа ръцете си далече от нея, е да умра. Намерете друг начин да ни помогнете.

— За мен терапията е нещо ново — каза Гидиън малко по-късно, когато се бяхме настанили в бентлито и се прибирахме вкъщи. — Затова не съм съвсем сигурен. Наистина ли беше толкова зле, колкото ми се стори?

— Можеше да е и по-добре — отвърнах уморено и се облегнах назад. Чувствах се изтощена до смърт. Дори не обмислих възможността да отида на тренировката по крав мага в осем. — Какво не бих дала да взема един бърз душ и да си легна.

— Аз имам още някои неща, които трябва да довърша.

— Няма проблем — прозях се аз. — Защо не си починем тази вечер и да се видим утре сутринта?

Предложението ми беше посрещнато с дълбоко мълчание, но атмосферата между нас се зареди с такова напрежение, че бях принудена да вдигна глава и да го погледна. Седеше, вперил поглед в мен със силно стиснати устни.

— Опитваш се да ме отрежеш.

— Не. Аз…

— Точно това правиш! Вече издаде присъдата си и сега искаш да се отървеш от мен.

— Изморена съм до смърт, Гидиън. Не мога да понеса никакви глупости повече. Имам нужда от сън и…

— Аз имам нужда от теб — отсече той. — Какво трябва да направя, за да ми повярваш?

— Не мисля, че си ми изневерил. Сега доволен ли си? Колкото и подозрително да изглежда всичко, не мога да повярвам, че би го направил. Просто тайните ти ми идват в повече. Влагам всичко от себе си в тази връзка, а ти…

— Мислиш, че аз не го правя? — Той се завъртя на седалката и подгъна крака си така, че да застане с лице към мен. — Никога в живота си не съм влагал толкова усилия в нещо, колкото в теб.

— Не трябва да го правиш заради мен. Трябва да го направиш заради себе си.

— Не ми излизай с тези глупости! Не би ми се налагало да уча как да имам връзка заради никой друг!