Отразена в теб полностью

На десния бицепс на Даниел беше татуиран интересен надпис на чужд език. Татуировката ми хареса. Мъжът не беше красив в традиционния смисъл на думата, но излъчваше самоувереност и достойнство, две качества, които за мен бяха много по-привлекателни от физическата красота.

— По работа. — Погледнах банския му: — И аз искам такава работа.

— Продавам.

— Извинете.

Двамата се обърнахме и погледнахме жената, която се беше намесила в разговора. Беше набита брюнетка, облечена в тъмна фланелка с якичка и щампа с името й — Шийла, над надписа „Крос тауърс & казино“. Слушалката в ухото и коланът на кръста й ясно показваха, че е от охраната на комплекса.

— Добър ден, госпожице Трамел — поздрави ме тя и кимна.

— Какво има? — попитах аз учудено.

— Има келнер, който може да донесе поръчката директно до шезлонга ви.

— Чудесно, много благодаря. Но нямам нищо против да почакам тук.

След като отказах да стана, Шийла насочи вниманието си към Даниел.

— Заповядайте в другия край на бара, сър, и следващото ви питие ще е за сметка на заведението.

Той кимна отсечено, обърна се към мен и се усмихна победоносно.

— И аз нямам нищо против да почакам тук.

— Съжалявам, но настоявам.

— Какво? — Усмивката му изчезна и той се намръщи. — Но защо?

Погледнах Шийла, премигнах и разбрах какво става. Гидиън беше наредил да ме следят. Въобразяваше си, че можеше да контролира действията ми от разстояние. Шийла отвърна на погледа ми, лицето й беше напълно безизразно.

— Ще ви придружа обратно до шезлонга, госпожице Трамел.

За миг реших да превърна живота й в ад, да сграбча Даниел и да започна да го целувам като луда, за да дам урок на ревнивото си гадже, но някак успях да удържа гнева си. Тя просто си вършеше работата. Шефът й беше този, който заслужаваше да му наритам задника.

— Съжалявам, Даниел — казах аз и се изчервих от неудобство. Чувствах се като хлапе, на което са се скарали, а това наистина ме вбесяваше. — Беше ми приятно да се запознаем.

Той сви рамене:

— Ако промениш решението си…

Усещах погледа на Шийла върху гърба си, докато вървях пред нея към шезлонга. Изведнъж се обърнах и застанах с лице към нея.

— Само когато ме свалят ли ти е наредено да се намесиш? Или има списък с различни ситуации?

Тя се поколеба за момент, след това въздъхна. Можех да си представя как изглеждах в нейните очи — апетитна блондинка, на която не може да се вярва достатъчно, че да бъде оставена сама.

— Има списък.

— Разбира се, че има!

Гидиън не би оставил нищо на случайността. Запитах се кога ли е съставил списъка — дали след като споменах, че искам да дойда във Вегас, или го е имал готов. Може би този списък съществува още от времето, когато е ходил с други жени. Може би го е написал заради Корин.

Колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах.

— Направо не е истина! — оплаках се на Кари, когато Шийла дискретно се отдръпна настрани, като че ли по този начин можеше да ме накара да забравя, че ме дебне. — Имам си бавачка.

— Какво?

Разказах му за случилото се и забелязах, че той стисна зъби.

— Това е чиста лудост, Ева — отсече той.

— Така е, по дяволите! И нямам намерение да се примирявам. Трябва веднъж завинаги да се научи, че връзките не се случват по този начин. И то след като ми наговори всички онези глупости за доверието. — Отпуснах се на шезлонга възмутена. — Какво доверие ми има той, след като е наел човек да ме следи и да разгонва непознатите?

— Не мога да приема подобно отношение, Ева. — Кари преметна крак и стана от шезлонга. — Не е редно.

— Мислиш, че не го съзнавам? И защо е избрал точно жена? Нямам нищо против жените с мъжки професии. Просто се питам дали се очаква от нея да ме следва и в тоалетната, или просто не би се доверил на някой мъж?

— Сериозно ли говориш? Защо, по дяволите, продължаваш да лежиш тук, вместо да измислиш нещо?

Мисълта, която се въртеше в главата ми, придоби завършен вид.

— Имам план.

— Така ли? — попита той и се ухили злорадо. — Кажи какъв.

Взех телефона си от масичката между нас и потърсих телефона на Бенджамин Кланси, личния бодигард на пастрока ми.

— Здравей, Кланси, обажда се Ева — поздравих го аз, след като той вдигна още на първото позвъняване.

Кари отвори широко очи зад грамадните си слънчеви очила.

— Ооо…

Изправих се и му прошепнах с устни:

— Качвам се горе.

Той кимна.

— Всичко е наред — отговорих аз на въпроса на Кланси.

Изчаках да вляза вътре, защото знаех, че Шийла идва, но все още е отвън.

— Слушай, искам да те помоля за една услуга.

Точно бях приключила разговора с Кланси, когато телефонът иззвъня. Усмихнах се, когато видях кой се обажда, и въодушевено възкликнах:

— Здрасти, татко!

— Как е момичето ми? — засмя се той.

— Причинявам неприятности и се забавлявам — отвърнах аз, метнах саронга си върху един стол и седнах. — Ти как си?

— Предотвратявам неприятностите и от време на време се забавлявам.