Свих рамене и погледнах към управителката, но тя беше изчезнала, високите й токчета се движеха безшумно по дебелия бял килим. Апартаментът беше обзаведен в стил, който наричах „холивудски шик от петдесетте“. Двойната камина беше облицована с груб сив камък и украсена с особено произведение на изкуството, което приличаше на тас от кола с огромни спици, излизащи от центъра. Диваните бяха синьо-зелени и с дървени крачета, тънки като токчетата на управителката. Цялата атмосфера имаше някакъв ретро привкус, който правеше обстановката едновременно бляскава и уютна.
Беше прекалено. Бях очаквала луксозна стая, но не и президентския апартамент. Точно щях да го откажа, когато Кари ме възнагради с широка усмивка и високо вдигнати нагоре палци. Нямах сили да го лиша от това удоволствие, затова се предадох, надявайки се, че не лишаваме Гидиън от по-печеливша резервация.
— Все още ли искаш чийзбургер? — попитах аз и се протегнах към менюто, оставено на масата до дивана.
— Да. И една бира. По-добре две.
Кари последва управителката в спалнята, която се намираше вляво от хола, а аз вдигнах слушалката на старомодния телефон с шайба, за да поръчам вечеря.
Тридесет минути по-късно вече бях взела бърз душ, бях облякла пижамата си и ядях паста с пиле, седнала със скръстени крака на пода. Кари се беше разположил от другата страна на ниската масичка, гледаше ме щастливо и похапваше от чийзбургера.
— Никога не ядеш толкова много въглехидрати късно вечерта — отбеляза той, докато отхапваше от сандвича.
— Цикълът ми идва.
— Сигурен съм, че и гимнастика по пътя насам е помогнала.
Присвих очи.
— Ти пък откъде знаеш? Беше заспал.
— Разсъждавам логично, бебчо. Беше ядосана, когато заспах. А когато се събудих, изглеждаше така, сякаш си пушила трева.
— А Гидиън как изглеждаше?
— Както обикновено — непроницаем и дяволски секси.
Забих вилицата си в пастата.
— Не е честно!
— На кого му пука? — отвърна той и направи жест, който обхвана всичко наоколо. — Погледни как ни е уредил.
— Нямам нужда от някой чичко-паричко, Кари.
Той замислено дъвчеше един пържен картоф.
— А замисляла ли си се от какво
— Така е — съгласих се аз, завъртайки вилицата.
От браковете на майка ми с богати и властни мъже знаех, че най-важното нещо е да ти отделят време, защото за тях то без съмнение е най-ценното притежание.
— Не е лошо. Просто не е достатъчно.
— Ето това се казва живот — заяви Кари, докато се излежаваше като бог на един шезлонг до басейна.
Носеше зелени шорти, големи слънчеви очила и предизвикваше необичайни тълпи жени от нашата страна на басейна.
— Единственото, което ми липсва, е едно мохито. Трябва да има алкохол, за да празнуваме.
Усмихнах се. Лежах на шезлонга до него и се припичах на слънце, наслаждавайки се на сухата горещина и случайните пръски вода от басейна. За Кари празнуването беше навик, който винаги съм смятала за особено очарователен.
— Какво празнуваме?
— Лятото.
— Добре тогава.
Седнах на шезлонга, пуснах краката си на земята и завързах шала около бедрата си, преди да се изправя. Косата ми все още беше влажна от последното влизане в басейна, затова я бях вдигнала с шнола. Беше ми приятно да усещам жаркото слънце върху кожата си, чувствената целувка на лъчите му ме караше почти напълно да забравя неудобството от това, че организмът ми задържа вода заради започналата вече менструация.
Отправих се към бара край басейна, разсеяно оглеждайки останалите шезлонги и шатри през виолетовите стъкла на очилата си. Наоколо беше пълно с хора, много от които заслужаваха човек да се обърне и да ги погледне втори, че дори и трети път. Една от двойките привлече погледа ми, защото ми напомни за нас с Гидиън. Блондинката лежеше по корем, подпряна на лакти, и риташе закачливо с крака. А нейният секси тъмнокос приятел се беше опънал на шезлонга до нея и бе подпрял глава на едната си ръка, докато с другата галеше нагоре-надолу гърба й.
Тя улови погледа ми и усмивката й веднага изчезна. Не виждах очите й зад кръглите слънчеви очила, но предположих, че ме гледа ядосано. Усмихнах се и отклоних поглед, знаех точно как се чувства от това, че някаква друга жена се заглежда по нейния мъж.
Намерих свободно място на бара и дадох знак на бармана, че съм готова да поръчам, когато се освободи. Пръските, които идваха от тръбичките по тавана, охладиха кожата ми и ме изкушиха да седна на едно от освободените високи столчета, докато чакам.
— Какво пиеш?
Обърнах глава и погледнах мъжа, който ме бе заговорил.
— Все още нищо, но мисля да си поръчам мохито.
— Нека те почерпя — предложи той и се усмихна, разкривайки снежнобели и леко закривени зъби.
Протегна ръка към мен и движението ме накара да забележа добре оформените му мускули.
— Даниел.
— Ева. Радвам се да се запознаем — отвърнах аз и стиснах ръката му.
Той скръсти ръце върху бара и се приведе напред.
— Какво те води във Вегас? По работа или на почивка?
— Почивам си и се забавлявам. А ти?
