Той кимна отсечено, но това не ме направи по-спокойна за чувствата му. Много мъже се притесняват от срещата с родителите на гаджето си, но Гидиън не беше като повечето мъже. Той не се смущаваше. В повечето случаи. Исках двамата с баща ми да се държат спокойно и естествено един с друг, а не да са напрегнати и прикрити.
— Свърши ли си работата във Финикс? — промених темата.
— Да. Една от ръководителките на проекта беше забелязала несъответствия в счетоводните документи и се оказа напълно права, като ме накара да се разровя по-дълбоко. Злоупотребата със средства не е нещо, което бих могъл да приема.
Премигнах смутено, сетих са за бащата на Гидиън, който беше заграбил милиони от различни инвеститори и след това се бе самоубил.
— Какъв е този проект?
— Курортен комплекс с игрище за голф.
— Нощни заведения, курортни комплекси, луксозни стоки, водка, казина… и верига от фитнес салони, за да се поддържа добра форма за живота в лукс, така ли?
Бях проверила сайта на „Крос индъстрис“ и знаех, че освен това Гидиън притежава още компании за разработка на софтуер и компютърни игри и разрастваща се социална мрежа за юпита.
— Ти си бог на много и най-различни удоволствия.
— Бог на удоволствията ли? — попита той и очите му весело се засмяха. — Цялата ми енергия е отдадена на това да боготворя теб.
— Как забогатя толкова много? — изтърсих аз, без да се замисля, подтикната от намека на Кари за това как Гидиън е успял да събере такова богатство на толкова крехка възраст.
— Хората обичат да се забавляват и си плащат за това.
— Нямах това предвид. Как изобщо постави началото на „Крос индъстрис“? Откъде взе началния капитал?
Очите му заблестяха.
— Ти откъде мислиш, че съм го взел?
— Нямам никаква представа — отговорих честно.
— Блекджек.
Премигнах.
— Спечелил си парите на хазарт? Шегуваш ли се?
— Не. — Той се засмя и ме притисна по-плътно до себе си.
Не можех да си представя Гидиън като комарджия. Благодарение на предния съпруг на майка ми разбрах, че комарът може да се превърне в много ужасна и коварна болест, която води до пълна загуба на контрол. Не можех да си представя, че човек като Гидиън, за когото е толкова важно да упражнява контрол, може да бъде привлечен от нещо, което зависи от шанс и късмет.
В този момент ме озари:
— Ти броиш карти.
— Да, когато играех — съгласи се той. — Но вече не играя. А и договорите, които сключвах на игралната маса, бяха толкова важни, колкото и парите, които спечелих.
За момент ми беше трудно да възприема тази информация, след това реших да не задълбавам повече по темата.
— Напомни ми никога да не играя карти с теб.
— Покер със събличане би бил много забавен.
— За теб сигурно.
Той протегна ръка и стисна дупето ми.
— За теб също. Знаеш как реагирам, когато си гола.
Хвърлих многозначителен поглед към напълно облеченото си тяло.
— А също и когато не съм гола.
Гидиън се усмихна ослепително, в усмивката му нямаше и следа от извинение.
— Все още ли залагаш?
— Да, всеки ден. Но само в бизнеса и с теб.
— С мен? Искаш да кажеш с връзката ни?
Погледна ме, а в очите му имаше толкова много нежност, че гърлото ми се присви болезнено.
— Ти си най-големият риск, който някога съм поемал — каза той и леко допря устни до моите. — И най-голямата ми награда.
Когато в понеделник отидох на работа, имах чувството, че нещата най-после са се върнали към нормалния си ритъм отпреди Корин. Двамата с Гидиън се опитвахме да се нагодим към цикъла ми, който никога не бе стоял като проблем при досегашните ни връзки с други. В нашите отношения обаче беше трудно, защото сексът беше начин той да ми покаже как се чувства. Чрез тялото си Гидиън изразяваше това, което не можеше да изрази с думи, а чрез страстта си към него аз доказвах, че вярвам в нас — нещо, от което той се нуждаеше, за да се чувства свързан с мен.
Можех да му повтарям, че го обичам, отново и отново, и знам със сигурност, че тези думи му въздействаха, но за да им повярва докрай, той имаше нужда да почувства, че му отдавам изцяло тялото си — израз на доверие, който означаваше много предвид миналото ми, и той го знаеше.
Както беше споделил веднъж, през годините много жени му бяха казвали „Обичам те“, но без да влагат искреност, доверие и честност в това, и той така и не им беше вярвал никога. Тези две думи не означаваха почти нищо за него и затова отказваше да ми ги каже. Опитвах се да не му показвам, че този факт ме наранява. Приемах, че е компромис, който трябва да направя, ако искам да останем заедно.
— Добро утро, Ева.
Вдигнах поглед от бюрото и видях, че Марк е застанал до вратата. На лицето му грееше типичната леко крива усмивка, с която печелеше всички.
— Здрасти! Готова съм да започваме веднага щом кажеш.
— Първо кафето. Ти искаш ли още едно?
Взех празната чаша от бюрото и станах.
— Естествено!
Двамата се отправихме към стаята за почивка.
— Май си хванала тен — отбеляза Марк и ме огледа.
— Да, през уикенда се попекох на слънце. Беше много приятно да помързелувам и да не правя нищо. Всъщност това май е любимото ми нещо за правене.
