Отразена в теб полностью

Гидиън, който до този момент беше с гръб към нас и разговаряше с Ангъс, се обърна и аз отново останах втрещена, също както в момента, когато го видях преоблечен, след като беше взел душ. Носеше широки черни джинси, черна фланелка без никакви надписи и тежки черни ботуши и успяваше да направи тази непретенциозна комбинация толкова секси, че ми се искаше да му се нахвърля веднага. Сега, облечен като за рок концерт, беше дори в по-голяма степен Тъмен и Опасен, отколкото когато бе в костюм. Изглеждаше доста по-млад и точно толкова невероятен.

— Мили боже, кажи ми, че той е за мен — прошепна Шона и стисна с все сила ръката ми.

— Хей, ти си имаш един. Този е мой.

Изпитах огромно вълнение, когато изрекох тези думи. Беше мой и ми принадлежеше, можех да го докосвам, да го целувам. И по-късно да го чукам до безсъзнание. О, да…

Тя се засмя, когато започнах нетърпеливо да се поклащам.

— Добре. Ще се задоволя и с обикновено запознанство.

Представих ги един на друг, след това изчаках тя да се качи първа в лимузината. Точно щях да се вмъкна след нея, когато усетих ръката на Гидиън да се плъзга под полата ми и да ме стиска за дупето.

Той застана зад гърба ми и прошепна в ухото ми:

— Преди да се навеждаш така, се уверявай, че стоя зад теб, ангелче, или ще те напляскам по прекрасното задниче.

Обърнах глава и допрях буза в неговата.

— Цикълът ми свърши.

Той изръмжа и заби пръсти в бедрото ми.

— Защо не ми каза по-рано?

— Удоволствието става още по-голямо, когато трябва да проявиш търпение, за да го получиш — заявих аз, повтаряйки фразата, която преди време бе използвал, за да ме измъчи. Той изруга, а аз се разсмях и се настаних до Шона.

Ангъс седна зад волана и потеглихме, по пътя отворихме бутилка „Арман де Бриняк“1. Докато стигнем пред „Табло уан“, ново модерно фюжън бистро, пред което се виеше дълга опашка, комбинацията от шампанското и горещия поглед на Гидиън, спрял върху ръба на почти неприлично късата ми пола, ме накараха да се почувствам замаяна.

Шона се плъзна напред по седалката и се загледа с широко отворени очи през затъмнените прозорци.

— Дъг се опита да ме доведе тук, преди да замине, но резервациите се правят за два месеца напред. Можеш да дойдеш и без резервация, но трябва да чакаш с часове и няма никаква гаранция, че ще влезеш.

Вратата на лимузината се отвори и Ангъс подаде ръка първо на нея, а след това и на мен. Гидиън дойде при нас и аз го хванах под ръка, като че ли бяхме облечени за официална вечеря, а не за рок концерт. Бяхме поканени вътре с такава бързина и управителят прояви такива любезности, че погледнах към Гидиън и прошепнах само с устни:

— И това ли е твое?

— Да, в съдружие.

Въздъхнах и се примирих с неизбежното.

— Приятелят ти ще дойде ли за вечеря?

Гидиън кимна леко.

— Вече е тук.

Проследих погледа му и забелязах един много приятен млад мъж, обут в дънки и фланелка на „Сикс-Найнтс“. Мъжът позираше с две красиви жени от двете му страни, които очевидно го бяха помолили да се снима с тях. Той се усмихна широко на човека, който ги снимаше с телефона си, след това махна с ръка на Гидиън и се извини.

— О, господи! — възкликна Шона и се олюля. — Това е Арнолдо Ричи! Той е собственик на заведението. И освен това води шоу по кулинарния канал.

Гидиън ме пусна, подаде ръка на Арнолдо и двамата се потупаха по гърба както правят близки приятели.

— Арнолдо, това е приятелката ми, Ева Трамел.

Протегнах ръка, Арнолдо я пое, придърпа ме към себе си и ме целуна директно по устните.

— Дръж се прилично — изръмжа Гидиън и ме скри зад гърба си.

Арнолдо се усмихна, тъмните му очи весело проблясваха.

— А кое е това прекрасно видение? — попита той, като се обърна към Шона, взе ръката й и я допря до устните си.

— Шона, това ще е кавалерът ти, Арнолдо Ричи, ако успее да оцелее по време на вечерята — заяви Гидиън и го изгледа предупредително. — Арнолдо, да ти представя Шона Елисън.

Тя направо сияеше.

— Гаджето ми ти е страхотен фен. Аз също. Веднъж направи лазаня по твоя рецепта и стана направо страхотна.

— Гидиън ми каза, че в момента той е в Сицилия. — Арнолдо говореше с много приятен акцент. — Надявам се, че ще можеш да отделиш време да отидеш при него.

Хвърлих бърз поглед към Гидиън. Дяволски добре знаех, че не съм му давала толкова подробна информация за гаджето на Шона. Той ме погледна с престорена невинност и едва забележимо се ухили.

Поклатих ядосано глава, но не можех да отрека, че това ще е незабравима вечер за Шона.

Следващият един час беше посветен на прекрасната храна и отличното вино. Точно довършвах страхотния крем с малини, когато забелязах, че Арнолдо ме наблюдава с широка усмивка.

— Белисима — похвали ме той. — Винаги изпитвам огромно удоволствие, когато видя жена с добър апетит.

Изчервих се, чувствайки се леко неудобно, но не можех да направя нищо, просто обичах храната.