— Коя е групата?
— „Сикс-Найнтс“. Чувал ли си ги?
Кари широко отвори очи.
— „Сикс-Найнтс“? Наистина? Добри са. Ще ти харесат.
Взех питиетата и го оставих да носи подноса с храната.
— Значи ти си чувал за тях, а Шона им е голям фен. Къде съм била?
— Под Крос и твърдото му парче. Той ще дойде ли с теб?
— Да.
Побързах да седна на една маса, от която двама бизнесмени точно ставаха. Не казах на Кари за настояването на Гидиън, че не мога да отида без него. Знаех, че няма да го приеме добре и това ме накара да се питам защо аз самата се бях съгласила на подобно нещо. Обикновено двамата с Кари бяхме на едно мнение по такива въпроси.
— Не мога да си представя, че Крос харесва алтернативен рок — заяви Кари и грациозно се намести в стола срещу мен. — Той знае ли колко много си падаш ти по този стил? Особено по изпълнителите му?
Изплезих се.
— Не мога да повярвам, че повдигаш тази тема. Всичко това е минало.
— Така ли? Брет беше много готин. Сещаш ли се понякога за него?
— Да, със срам — отвърнах аз и взех такото с месо. — Затова се опитвам да не мисля за него.
— Той беше свестен тип — отбеляза Кари и шумно отпи голяма глътка от маргаритата.
— Не съм твърдяла, че не е. Просто не беше за мен.
Чувствах се много неудобно винаги когато се сещах за този период от живота си. Брет Клайн беше секси и имаше глас, който ме караше да се подмокрям само като го чуя, но беше и един от най-ярките примери за неподходящите мъже, с които беше пълен жалкият ми любовен живот в миналото.
— Сменяме темата! Чувал ли си се с Трей напоследък?
— Да, тази сутрин — отвърна Кари и усмивката изчезна от лицето му.
Търпеливо изчаках да продължи.
— Липсва ми — въздъхна накрая. — Липсват ми разговорите с него. Знаеш ли, че е ужасно умен? Също като теб. Довечера ще дойде с мен на партито.
— Като приятел или като гадже?
— Тези наистина си ги бива. — Той отхапа от такото и го сдъвка внимателно, преди да ми отговори. — Предполага се, че ще отидем само като приятели, но като ме познаваш, накрая сигурно ще прецакам всичко и ще го изчукам. Помолих го да се срещнем там и после да си тръгнем поотделно, за да не оставаме насаме, но винаги мога да го изчукам в банята или в някой килер. Аз нямам никаква воля, а той не може да ми откаже.
Сърцето ме заболя, когато го чух как унило говореше.
— Познато ми е — напомних му с тих глас. Някога и аз бях такава. Отчаяно исках да се почувствам свързана с някого. — Защо… знаеш какво имам предвид… не се погрижиш за това предварително? Може да помогне.
По красивото му лице бавно се изписа палава усмивка.
— Би ли записала това на гласовата ми поща?
Хвърлих смачканата си салфетка по него. Той я хвана и се засмя.
— Понякога си такава света вода ненапита. Обожавам това.
— А аз обожавам
Той допря ръката ми до устните си и я целуна.
— Старая се, бебчо.
— Винаги ще бъда до теб, когато ти потрябвам, дори и да не съм си вкъщи.
— Знам.
Стисна ръката ми и след това я пусна.
— Другата седмица ще се задържам вкъщи доста повече. Трябва да се приготвя за пристигането на баща ми. — Отхапах от такото и започнах да потропвам с крака от удоволствие. — Исках да те попитам за петъка. Трябва да отида на работа, би ли го наглеждал, ако си свободен? Ще заредя хладилника с любимата му храна, ще му оставя карти на града, но…
— Нямаш проблем — отсече Кари и намигна на една приятна блондинка, която мина покрай нас. — Ще е в добри ръце.
— Искаш ли да отидем заедно на някое представление, докато е в града?
— Ева, миличка, винаги съм готов да изляза с теб с най-голямо удоволствие. Само ми кажи къде и кога и ще разчистя ангажиментите, за да съм свободен.
— О! — възкликнах аз, сдъвках бързо хапката и я преглътнах. — Онзи ден мама ми каза, че е видяла прекрасната ти физиономия на един автобус.
— Знам — засмя се той. — Изпрати ми снимка, която направила с телефона си. Не е ли страхотно?
— Да, разбира се. Трябва да го отпразнуваме — заявих аз, използвайки една от любимите му фрази.
— И още как!
— Леле!
Шона замръзна на тротоара пред апартамента си в Бруклин и зазяпа лимузината, която я чакаше на улицата.
— Направо сте се изхвърлили.
— Не съм аз — отговорих, докато оглеждах тесните червени панталонки, с които беше обута, и стратегически накъсаната фланелка с надпис „Сикс-Найнтс“.
Червената й коса беше вдигната нагоре, а червилото й бе в тон с панталонките. Изглеждаше секси и готова да се забавлява. Зарадвах се, че съм избрала суперкъса черна кожена пола с плисета, прилепнал рипсен бял потник и яркочервени кубинки „Док Мартенс“.
