— Гаджето ти е върхът — заяви Шона, гледайки Гидиън почти благоговейно. Не беше хищнически поглед, просто му се възхищаваше. — Каква вечер! Направо не мога да повярвам. Толкова съм ти задължена за всичко — възкликна тя и ме прегърна бързо и силно: — Благодаря ти.
Отвърнах на прегръдката й:
— Аз ти благодаря, че ме покани.
Към нас се приближи дългокрак мъж със сини кичури в косата и модни очила с черна рамка.
— Господин Крос — поздрави той Гидиън и му протегна ръка, — не знаех, че ще дойдете тази вечер.
Гидиън стисна ръката му.
— Не съм ви казвал — отвърна той меко и протегна другата си ръка към мен. Хванах я, той ме дръпна до себе си и ме представи на Робърт Филипс, мениджър на „Сикс-Найнтс“. След като представи и Шона и Арнолдо, минахме отзад, където сценичните работници се трудеха усилено, а групитата се мотаеха безцелно.
Изведнъж осъзнах, че нямам никакво желание да виждам Брет. Докато го слушах да пее, ми беше съвсем лесно да забравя случилото се между нас. Лесно ми беше да искам да забравя, след като чух песента, която е написал. Но онзи период от миналото ми беше нещо, с което далеч не се гордеех.
— Групата е там — каза Робърт и посочи с ръка отворената врата, през която се чуваха музика и буен смях. — Много ще се радват да ви видят.
В този момент неочаквано спрях и Гидиън ме погледна намръщено.
Вдигнах се на пръсти и му прошепнах:
— Нямам никакво желание да се запознавам с тях. Ако нямаш нищо против, ще отида до тоалетната и след това ще ви чакам в лимузината.
— Ако изчакаш няколко минути, ще дойда с теб.
— Не е необходимо. Не се тревожи.
Той докосна челото ми.
— Добре ли си? Изглеждаш ми зачервена.
— Чувствам се страхотно. И ще ти го докажа в момента, в който се приберем.
Тези думи подействаха. Престана да се мръщи и изви устни в усмивка.
— Тогава да приключваме тук.
Той погледна към Робърт Филипс и направи знак на Арнолдо и Шона.
— Може ли да ги заведете вътре? Ще дойда след минута.
— Гидиън, наистина… — възразих аз.
— Ще те придружа дотам.
Познавах отлично този тон. Изминахме заедно десетте метра до тоалетната.
— От тук нататък ще се оправя сама, шампионе.
— Ще те изчакам.
— Така никога няма да си тръгнем. Отивай да си вършиш работата. Добре съм.
Той ме изгледа търпеливо.
— Ева, няма да те оставя сама!
— Ще се оправя. Сериозно ти говоря. Ето го изхода.
Посочих надолу по коридора към двойната врата, над която светеше недвусмислен надпис. Работниците вече бяха започнали да изнасят оборудването.
— Ангъс е там, нали така?
Гидиън облегна рамо на стената и кръстоса ръце.
Вдигнах отчаяно ръце:
— Добре. Чудесно. Нека да е твоята!
— Започваш да схващаш, ангелче — усмихна се той.
Влязох в тоалетната и си свърших работата, като през цялото време мърморех под нос. Отидох да си измия ръцете, вдигнах поглед към огледалото и се намръщих. Гримът ми се беше разтекъл от потта и около очите ми се бяха образували тъмни петна, освен това зениците ми бяха черни и разширени.
— Какво толкова намира в теб? — попитах се иронично, като си мислех колко перфектно изглежда Гидиън.
Въпреки че беше потен, той продължаваше да изглежда все така добре, а аз бях изтощена и смачкана. Но гледайки се в огледалото, мислех не толкова за външността си, колкото за личните си недостатъци. Не можех да се отърва от тях. Не и докато бях в една и съща сграда с Брет.
Взех парче салфетка, намокрих го и се опитах да изтрия тъмните петна, след това излязох обратно в коридора. Гидиън ме чакаше на няколко метра встрани и разговаряше с Робърт, или по-точно казано, слушаше какво му говорят. Мениджърът на групата очевидно беше развълнуван от нещо.
Гидиън ме видя и ми направи знак с ръка да изчакам минута, но аз не исках да поемам този риск. Посочих към изхода, който се намираше в края на коридора, след това се обърнах и се отправих натам, преди да успее да ме спре. Минах бързо покрай стаята, в която се намираше групата, хвърлих един поглед през отворената врата и видях Шона да се смее с чаша бира в ръка. В шумната стая беше пълно с хора и си личеше, че тя си прекарва страхотно.
Въздъхнах с облекчение, когато пристъпих навън, вече се чувствах много по-добре. Забелязах Ангъс, който стоеше до лимузината на Гидиън в далечния край на паркинга, до автобусите, махнах му с ръка и се отправих към него.
Мислите ми се върнаха към изминалата вечер и това колко освободено се беше държал Гидиън. Това със сигурност не беше мъжът, който обсъждаше възможността да ме вкара в леглото си така, както се обсъжда бизнес сделка.
Нямах търпение да го разсъблека.
Вдясно от мен едно огънче пламна в тъмнината и ме стресна. Спрях и видях как Брет Клайн поднася клечка кибрит към цигарата в устата си. Стоеше в сянката встрани от изхода, пламъкът освети лицето му и ме върна назад във времето.
Той вдигна поглед, видя ме и замръзна. Сърцето ми започна да блъска в гърдите, обзето едновременно от вълнение и от мрачно предчувствие. Изведнъж той изруга и хвърли клечката, която беше изгорила пръстите му.
Продължих напред, опитвайки се да запазя спокойна крачка, докато се движех към Ангъс и лимузината.
— Хей, чакай малко — извика Брет.
