Отразена в теб полностью

— Съжалявам — казах отново. Извинявах се както за случилото се по-рано, така и за настоящия момент, защото умирах от нетърпение да се върна при Гидиън, където и да се намираше той, и се страхувах, че нетърпението ми личеше. Не бях сигурна, че някога щях да простя на Ангъс и Арнолдо за начина, по който ме откараха.

Арнолдо прегърна Шона и й каза, че двамата с Дъг са винаги добре дошли в „Табло уан“. Леко омекнах към него. Цяла вечер се беше грижил за Шона толкова добре.

Качихме се обратно в лимузината и тръгнахме към ресторанта. Свих се в тъмния ъгъл на задната седалка и заплаках безмълвно, неспособна повече да задържам огромното отчаяние, което изпитвах. Изтрих лицето си в потника, когато пристигнахме пред ресторанта. Арнолдо не ми позволи да сляза от колата.

— Бъди нежна с него — скара ми се той, вперил поглед в лицето ми. — Никога не съм го виждал да се отнася така с друга жена. Не знам дали си достойна за него, но можеш да го направиш щастлив. Видях го с очите си. Затова или го направи, или се махай. Не си играй с него.

Не можех да отговоря, имах чувството, че в гърлото ми е заседнала някаква буца, затова кимнах. Надявах се, че вижда в очите ми колко много означава Гидиън за мен. Всичко.

Арнолдо изчезна в ресторанта. Плъзнах се напред по седалката, преди Ангъс да успее да затвори вратата.

— Къде е той? Трябва да го видя. Моля те.

— Обади се — отговори Ангъс и ме погледна състрадателно, което ме накара да се разплача отново. — Ще ви закарам при него.

— Добре ли е?

— Не знам.

Облегнах се на седалката, беше ми лошо. Не обърнах никакво внимание къде отивахме, единствената ми мисъл беше, че трябва да обясня всичко. Трябваше да кажа на Гидиън, че го обичам, че никога няма да го изоставя, ако той все още ме иска, че той е единственият мъж в живота ми, единственият, който разпалва кръвта ми и ме кара да изгарям.

Когато колата намали, погледнах през прозореца и видях, че сме се върнали до амфитеатъра. Докато надничах през прозореца и го търсех, вратата зад гърба ми се отвори и ме стресна, извърнах се и видях Гидиън, който влезе и се настани на седалката срещу мен.

Наведох се към него:

— Гидиън…

— Недей.

Гласът му, изпълнен с гняв, ме удари като камшик и ме изпрати по задник на пода. Лимузината потегли и аз се олюлях.

През сълзи видях как си наля някакво кехлибарено питие от бара и го изпи на един дъх. Чаках между седалките и стомахът ми се свиваше от мъка и страх. Той отново напълни чашата си, затвори бара и се отпусна. Исках да го попитам дали Брет е добре, или е сериозно наранен. Исках да го попитам как е самият той, дали го боли. Но не можех. Не знаех дали няма да възприеме въпроса ми погрешно и да реши, че в тревогата ми за Брет се крие нещо повече.

Лицето му беше безизразно, очите — твърди като сапфири.

— Какво означава той за теб?

Избърсах с ръка сълзите, които се стичаха по бузите ми.

— Той е просто грешка.

— Тогава или сега?

— И двете.

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Винаги ли целуваш грешките си по този начин?

Гърдите ми се надигаха болезнено, опитвах се да потисна риданието. Яростно поклатих глава.

— Желаеш ли го? — попита сухо и отпи от питието си.

— Не — прошепнах аз. — Желая само теб. Обичам теб, Гидиън. Толкова много, че боли.

Затвори очи и отпусна глава назад. Използвах възможността, за да допълзя по-близо до него, опитвах се да намаля поне физическата дистанция между нас.

— Заради мен ли свърши, когато пръстите ми бяха в теб, Ева? Или заради проклетата песен?

О, господи! Как можеше да се съмнява.

Аз го бях накарала да се съмнява. Аз бях виновна.

— Заради теб. Ти си единственият, който може да ме накара да се чувствам по този начин. Да ме накара да забравя къде съм. Да направи така, че когато ме докосва, да не ме интересува кой е наоколо и какво се случва около мен.

— Не се ли случваше точно това и когато той те целуваше? — Гидиън отвори очи и впери поглед в мен. — Вкарвал е пишката си в теб. Чукал те е… изпразвал се е вътре в теб.

Отдръпнах се, поразена от ужасната горчивина в гласа му, от отвратителния начин, по който нарочно ме унижаваше. Знаех как се чувства в момента. Как представата за нещо подобно може да се забие в мозъка ти и да те измъчва, докато накрая имаш чувството, че полудяваш. В съзнанието си десетки пъти бях виждала как двамата с Корин се чукат, докато аз ги наблюдавам отстрани, побесняла от ревност.

Неочаквано той се изправи, наведе се към мен и грубо прокара палеца си по устните ми.

— Бил е в устата ти.

Грабнах чашата му и изпих останалото в нея, усетих острия вкус, който ме изгори. Успях да преглътна само със силата на волята си. Стомахът ми се сви и се разбунтува. А после почувствах топлината на алкохола в цялото си тяло.

Гидиън отново се отпусна на седалката и закри лицето си с ръце. Знаех, че все още вижда как целувам Брет. Знаех, че това го разяжда отвътре.

Пуснах чашата на пода, наместих се между краката му и започнах пипнешком да търся копчето на панталона му.

Той се протегна и стисна пръстите ми в желязна хватка, другата му ръка все още закриваше очите му.