- Скитските стрели били боядисвани така, че да изглеждат като змиите, от които била извличана отровата. Дори ако една такава стрела просто падне близо до вас, психологическото въздействие би било огромно. Трудно е за вярване от съвременна гледна точка, но тези методи всявали ужас у вражеските армии. Подобни тактики били прилагани стотици години преди времето на Ханибал. Логично е да се предположи, че и той е прибягвал до тях. Ханибал е бил изключително хитър воин. Използвал всяко възможно предимство, за да надвие врага.
- Приемам - отвърна Харват. - Всичките ви предположения напълно отговарят на характера на Ханибал. Но онова, което все още не разбирам, е това оръжие с невъобразима разрушила сила. Чел съм много за Картаген, но никога не съм се натъквал на нещо подобно.
- Както и много други наши съвременници. Вероятно защото всичко, което знаем за Картаген, е почерпено от римски източници. Когато го завладели, римляните извършили нещо, което нарекли „Картагенското решение“. Опустошили цялата страна, продали повечето от гражданите ѝ в робство, опожарили всичките ѝ библиотеки и най-накрая, като последен решителен удар, който трябвало да гарантира, че картагенците повече няма да бъдат заплаха за Рим, посипали всеки сантиметър от почвата със сол. По отношение на сведенията за Ханибал и Картаген, за най-надежден римски историк е сочен Полибий, следван от Ливий, който пък е роден сто и петдесет години след похода на Ханибал през Алпите. Онова, което не е известно на много хора, е, че е имало двама гърци, нещо като военни кореспонденти, в армията на картагенския генерал по време на похода към Рим. Единият се казвал Сосил и пишел биографията на военачалника, а другият Силен. Сосил постоянно вървял по петите на Ханибал, изучавайки всеки жест на генерала, докато Силен, който владеел няколко езика, прекарвал много време сред войниците.
- И един от тези древногръцки военни кореспонденти споменал за това оръжие с невъобразима разрушителна сила?
- Да, Силен. Споменал е и за герба на нагръдниците, носени от елитната гвардия.
- Къде да намерим това описание на Силен? Може да научим нещо повече от него.
- Точно там е проблемът - каза Ванеса. - Съвременната цивилизация не го е виждала. Твърди се, че оригиналът е бил изгубен, когато водените от Халиф Омир I мюсюлмански войски са плячкосали Александрийската библиотека през 640 година след новата ера.
- Известно ли е от кога този нагръдник е у доктор Дейвидсън?
- В имейла ѝ не пише, но тя не споменава, че го е получила от нов клиент, което ме кара да мисля, че е съвсем отскоро.
Харват помълча известно време, докато обмисляше какъв трябва да е следващия им ход.
- За какво мислиш - попита Джилиън.
- Трябва да разгледаме този нагръдник.
- Нима очакваш да разбереш нещо, което е убягнало на един изтъкнат експерт?
Харват се върна към ниската маса и започна да събира бележките си.
- Може ли да ги взема? - попита той Ванеса, посочвайки един справочник и купчина разпечатани документи.
- Разбира се - отвърна тя.
- Скот - намеси се Джилиън. - Не отговори на въпроса ми.
Харват пое подадения му от Ванеса гумен ластик и го прекара през купчината листа.
- Не вярвам в съвпаденията. Тук има някаква връзка и аз искам да разбера кой е този нов клиент на “Сотбис”.
- Доктор Дейвидсън няма да ти каже - каза Джилиън. - Когато става дума за анонимността на клиентите, швейцарските банки изглеждат направо недискретни в сравнение със “Сотбис”.
- Е, тогава ще трябва да разберем по друг начин - заяви Харват.
- Сигурна съм, че ако някой официален представител на Вашингтон се свърже със “Сотбис” вместо вас, те биха… - започна Ванеса, но Харват я прекъсна.
- В момента не мога да се обърна директно към Вашингтон.
- Защо?
- Повярвай ми, дълга история - отвърна Джилиън вместо него.
След като събра материалите си, Харват отново се обърна към Ванеса:
- Искам да се свържа лично с госпожа Дейвидсън и да си уговоря среща. Имате ли неин телефон в Лондон?
Ванеса обърна очи към монитора си и отговори:
- Тя не е в Лондон. Според имейла в момента се намира във Франция и работи в парижкия клон на „Сотбис“.
Това беше всичко, което застаналият пред университетската сграда Халид Аломари имаше нужда да чуе. Харват не трябваше да допуска онази Алкът ла си оставя куфарчето в лондонския универсален магазин. Както обменените с Емир Токай имейли бяха отвели Аломари в Лондон, така и кореспонденцията ѝ с Уиткоум го доведе в Дърам. Щом прибра дистанционното си подслушвателно устройство и се качи в колата, която бе наел, убиецът реши, че ще се занимае с възрастната двойка по-късно. Сега трябваше спешно да замине за Париж. Някъде в миналото беше направил пропуск. И археологът, и двамата носачи бяха убити в Алпите. Беше сигурен в това. Беше ги ликвидирал със собствените си ръце. Но откритите от тях артефакти си пробиваха път към пазара. Ако имаше някаква надежда да си прибере парите от Скорпиона и да си запази благоразположението на своя ментор, Аломари трябваше да запълни този пропуск.
