Права беше, но и ние не можехме така да седим и да чакаме с вързани ръце убийците отново да извършат престъпление.
– Така е, но убийците действат по някаква логика, която ние все още не сме разгадали. И дори да не е съвсем систематизирано, досега са действали в определен хронологичен ред. Крал Визас, Константин, Теодосий ІІ... Дори между тях да има продължителни периоди от време, все пак се движат от миналото към настоящето.
– Разбрах какво искате да кажете – прекъсна ме Лейля, – значи, трябва да набележим важните паметници, изградени в този град след времето на Теодосий ІІ.
– Да. Точно това исках да кажа. И трябва те да са се запазили досега. Убийците избират да оставят жертвите си точно пред такива исторически паметници.
– Така излиза – съгласи се тя. – Всъщност, като се замислим, и паметникът на Ататюрк, където е оставена първата жертва – Недждет, може да се смята за такова място, историческа забележителност.
– Този паметник е първият на Ататюрк в Турция. Негов автор е австриецът Хейнрих Крипел156. През 1926 г. е издигнат на пиедестала в Сарайбурну.
– Интересно. Но вече знаем, че онези, които са убили Недждет Денизел, са искали да привлекат вниманието ни не към Мустафа Кемал, а към цар Визас. Онова, което не знаем, е къде ще оставят четвъртата жертва? Освен вас, няма кой друг да ми помогне по този въпрос. Трябва да ни посочите някой исторически паметник, изграден след Теодосий ІІ.
Лейля сякаш изпадна в паника, забелязвайки настоятелния ми поглед.
– Нали не искате от мен това веднага, на момента?
– Искам това сега – отвърнах аз, без да отместя погледа си. – Всяка изминала минута работи срещу нас.
– Но сега, така набързо, мога да кажа нещо грешно.
– Нищо, вие се опитайте.
Опитваше се да превъзмогне паниката си.