– Извинявайте – рече тя, но на лицето й отново се появи дяволита усмивка. – Смята се, че Теодосий ІІ е копеле. Разпространено е мнението, че майка му Евдоксия е била леконравна жена, а мъжът й Аркадий я мамел с красиви дворцови служители. Но не това е важното, а как Теодосий е станал неправомерно император, след като не е бил законен наследник. За това изиграва роля и ранната смърт на баща му Аркадий. Теодосий ІІ е бил само на седем години, когато е станал император.
– На седем? – смаяно казах аз.
Гласът ми прокънтя толкова силно, че последната от минаващите покрай нас група туристи, една симпатична възрастна жена, не се сдържа, обърна се и ме изгледа укорително. Лейля Баркън не я беше забелязала.
– Да, на седем години. Но никога не е бил владетел в истинския смисъл на думата. Страната е управлявал императорският регент Антемий, но и след неговата смърт юздите на властта не попадат в ръцете на Теодосий ІІ. Този път започва да управлява по-голямата му сестра Пулхерия, която е била изключително грозна жена и заявявайки, че се е посветила на Исус, е дала обет за целомъдрие. Тя не се е интересувала толкова от светските дела, а единствено от това, да бъде провъзгласена за светица. И страстно е преследвала тази си цел. До самия си край, с всички средства, дори и след като горкият й по-малък брат Теодосий ІІ паднал по време на лов и умрял. Тя продължила да плете дворцовите си интриги, докато не склопила очи.
– Значи, собственикът на тази монета е бил само марионетен император? – попитах аз, кимвайки към чантата си.
Леко вдигна добре оформените си вежди.
– Не е било съвсем така... И Теодосий ІІ е извършил важни неща, но винаги е оставал в сянката на другите.
– Какви са били тези важни дела?
– Например той е основал първия университет149 в съвременния смисъл на думата в този град. Открит през 425 г., той е имал 31 катедри. Учели са се и латински, и гръцки. – Замълча и се загледа в платформата, но не след дълго продължи: – Казахте, че сте намерили трупа при Златната порта, нали?
– Да, при вратата на затвора „Йедикуле“, която вече не се използва.
Дори не изслуша обясненията ми и продължи да говори сякаш на себе си:
– Теодосиевите стени... Разбира се, че ще е там. Това е най-важното дело, извършено от Теодосий ІІ. Внушителните градски стени, простиращи се в две редици от Златния рог до Мраморно море. И най-впечатляващият вход през тях за града е Златната порта. На латински – Porta Laurea. През която завръщащите се от военните си походи императори са влизали тържествено в града. – Впи блесналите си очи в мен. – Връщам си думите назад, Невзат бей. Колкото и да е незначителен иначе Теодосий ІІ, достатъчно е само, че е изградил стените, за да бъде споменавано името му векове наред. Стените, които стотици години са пазили този град.
Изобщо не ми пукаше дали Теодосий ІІ е важна личност, или не. Важното за мен бе да разбера защо убийците са оставили третата си жертва пред Златната порта. Затова я попитах направо:
– За вас има ли някакъв особен смисъл това, че са оставили жертвата там, пред Златната порта? Какво са искали да ни кажат убийците с това?
Погледът на пъстрите й очи застина като водите под платформата под нас.
– За мен по-важното е – прошепна тя – дали посланието, което убийците ни оставят, е свързано със самия град, или с владетелите на града? Да, Невзат бей, мисля си, че ако намерим отговора на този въпрос, следващите жертви на убийците... – Внезапно замълча, усетила, че е казала нещо грешно, обърна се към мен и се опита да се поправи. – Надявам се да няма такива, но ако има и следващи жертви...
– Не се съмнявайте – съвсем хладнокръвно казах аз, – че ако не открием убийците, ще има и нови жертви. Моля ви, продължете!
– В такъв случай бихме могли да предвидим местата, на които биха ги оставили... Само да можем да разберем, дали убийствата са свързани с града, или с неговите владетели...
Разсъжденията й бяха правилни.
– Доколкото знам, крал Визас не е бил римлянин – подчертах аз различието на първата от двете други монети, които държеше в ръцете си. А някакъв заселник от Гърция.
– Прав сте, не е бил римлянин. Не е бил и римски император. Бил е само крал.
– Но в ръката на първата жертва открихме монета от основания от него град. Значи, това не е римска, а византийска монета.
Вдигна показалеца на дясната си ръка и възрази:
– Но монетата се отнася не към периода на Визас, а е била сечена през римско време. Спомнете си, когато дойдохте у дома, показах ви я и в книгите ми.
Спомних си, но исках да съм напълно сигурен.
– Това съвсем сигурно ли е? Доказано ли е научно?
