Паметта на Истанбул полностью

Представих си коленичилите с приведени глави римски бедняци. Ехото от шепота на отправените им към Бога молитви, отекнало преди стотици години, прокънтя в ушите ми. Със сърцето си почувствах тяхното отчаяние. И щом обърнах поглед към забранената част на църквата, пред мен се появиха пет врати. Пет огромни врати... Докато минавахме през средната от тях, моята екскурзоводка ми обясни, че в османско време страничните рамена на кръста, изобразен върху нея, са били заличени и затова сега е останал само този наподобяващ стрела знак.

– Императорът и неговата свита са влизали в църквата оттук.

И без нейното обяснение си личеше – най-малкото по разликата между коридора, предназначен за простолюдието, и пространството, в което се намирахме. Стените на помещението, ярко осветено от свещниците, бяха тъмнозелени, подът – покрит със светлосив и бял мрамор. Невероятно красивите уникални мозайки по блестящия в златно жълто таван, бяха ослепителни. Вдиг­нах глава и срещнах погледа на пророк Исус164. Гледаше ме от величествената мозайка. Отляво до него беше Света Богородица, а отдясно – Джебраил165. Пред него се беше проснал някакъв император, молещ за прошка, но не можеше да се каже, че пророкът му даваше някаква надежда. Беше вперил очи в нас, сякаш ни питаше: „Вие какво търсите тук?“.

164 Мюсюлманите признават и почитат Исус Христос като пророк. – Б. пр.

165 Архангел Гавриил. – Б. пр.

– Знаете ли какво е написано на плочицата в ръцете му? – И заобяснява, без да дочака да й отговоря: – „Аз съм светлината на света... Мир вам!“166.

166 Поздравът на Исус „Мир вам!“ има по-широко значение, отколкото това, че идва с мир. С тези думи Исус уверява, че мирът е за всички човеци, а не само за една определена група, осигурен е изобщо мирът с Бога. Също така има отношение и към вътрешния мир на човека. – Б. пр.

Но мирът никога не е бил с нас. И както е тръгнало – няма и да бъде. Откакто се е появил човекът – от тогава до сега продължава да убива. Единично или масово. Хората така и не са се отказали да убиват. Разбрах го още в първите години, като започнах работата си, и нищо интересно не виждам вече в тази банална истина. Интересното беше, че убийците, които преследвахме, сякаш подигравайки се със словата на Исус, бяха оставили четвъртата си жертва точно на улицата пред двора, който преминахме преди малко. Да не би пък, както каза Али, оставяйки тялото пред „Ая София“, да са искали да ни отпратят към християнството или към светия пророк Исус? Докато тези мисли се въртяха в главата ми, забелязах, че Лейля Баркън е изчезнала. Огледах се изненадано наоколо, но не – не я видях. Затова извиках:

– Лейля! Лейля ханъм!