Богът се взираше в краля. Беше по време на освещаването. Ден за благодарност, ден за отплата, ден за почит. Богът им беше дарил тази прекрасна земя, извила се навътре в морето като орлова глава. Вятърът беше изпълнил с някаква магическа сила платната на гемиите, земята, като родилка, беше превърнала хвърлените в нея семена в ароматни плодове. Като щедра градина, морето ги беше дарило с най-вкусните риби на света. Богът предпазваше хората от всички злощастия и беди. Сега беше негов ред, на краля. Да изпълни владетелските си задължения, да удържи на обещанията си. Развъртя широкия си остър меч.
Богът го гледаше право в очите. Синя светлина изпълни всичко наоколо. Навред се разнасяше мирисът на море. Върху пламтящото си чело кралят усети някаква влажна хладина. Същия хлад почувства и чакащият до жертвения олтар млад бик. Цялото му тяло настръхна. Изтръпнаха и четиримата воини, които едва го удържаха. Потрепери и оракулът, застанал на крачка зад бика. Но кралят дори не потрепна. Сякаш не усещаше невидимия полъх на вятъра, хладината, от която настръхваше кожата. Бавно извади меча си и се приближи.
Богът го наблюдаваше. Кралят се изпълни с покой и се спря. Почтително вдигна глава. Взря се в страховития божествен тризъбец, който с един замах можеше да запрати обширната му страна на морското дъно. Преклонението му пред бога премина в страх и той бързо отмести погледа си от него. За миг всичко на площада замря – морският ветрец, потръпващата гневно кожа на черния бик, държащите го войници. Плашещата тишина обгърна в миг всичко наоколо. Още малко – и щеше да се превърне в безкрайно проклятие, още малко – и щеше да разгневи бога. Трябваше да изпълни обещанието си. Незабавно. Без да се бави нито миг повече.
– Посейдоне! – провикна се гръмогласно. – Ти, повелителю на моретата, на земетръсите и конете! Ти, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес! Най-могъщият от безсмъртните! Вечният сред най-силните! Благодаря ти стократно! Почитам те хилядократно! Обичам те безкрайно!
Ти не отвърна поглед от нас! Не ни остави сами по пътя още щом тръгнахме от Мегара, та чак дотук! Винаги беше с нас! Сподели съдбата ни! Не изсипа гнева си върху главите ни! Не вдигна морските бури срещу нашите гемии! Не насъска мощен враг срещу нас! Укроти моретата, да бъдат милосърдни и щедри към нас!
