Паметта на Истанбул полностью

Вече трябваше да тръгвам. Да мина през „Зейрек“ и да говоря с онзи Намък, а след това и да успея да се прибера вкъщи. Щеше да е срамота, ако закъснеех за идването на Евгения. Винаги обаче съм харесвал легендите, слуховете, разказите за Истанбул и съм обичал да ги слушам! Освен това те в случая бяха свързани с разследваното от нас престъпление и нямаше начин да не ги чуя още веднъж.

– Е, разказвай да чуем! – рекох аз и се настаних на един от празните столове покрай масата.

Вирналият за малко нос Али се окуми. Все още стоеше прав. Посочих му свободния стол.

– Защо не седнеш, Али? Не е срамно да не знаеш, срамно е да не научиш онова, което не знаеш...

– Прав сте, шефе! – рече Али, но вътрешно не беше съгласен.

Не приемаше и поражението си, а и нямаше какво повече да каже, затова предпочете да помълчи за момент. Сигурен бях, че при първия удобен случай щеше да се опита да вземе реванш, ама и Зейнеб не беше по-различна от него. В началото това тях­но съперничество ме дразнеше и дори се принуждавах да се намесвам понякога в техните препирни. Чак по-късно разбрах, че това е техният начин да флиртуват. Чувстваха се щастливи от вълнението да се противопоставят един на друг, да спорят и да се нападат взаимно. За да не им развалям това удоволствие, и аз често пъти премълчавах. Още повече че в повечето случаи тези диспути помагаха на разследването, като ни даваха възможност да преценяваме нещата от една по-различна гледна точка.

– Първата легенда е онази, която вече ви разказах! – продължи думите си Зейнеб, след като хвърли едно око на записките си. – Народът на Мегара в Древна Гърция бил победен във войните и обеднял. Техният крал Визас се допитал до Делфийския оракул какво трябва да направи. Оракулът предал повелята на Аполон: „Качете се на корабите си и преплавайте морето, основете града си срещу земята на слепите23“, рекъл им той. Те изпълнили заръката му и стигнали срещу земята на слепите, тоест стигнали до днешния нос Сарайбурну.

23 Според легендата крал Визас от Мегара, град, намиращ се близо до Атина, основал Византион, като преплавал с флотата си на североизток през Егейс­ко море. Когато се допитал до оракула в Делфи къде да изгради своя нов град, той му казал: „Срещу слепците“. Визас не разбрал смисъла на това, но когато доплавали до Босфора, решил, че слепите са жителите на разположения на азиатския бряг гръцки град Халкедон, които явно не виждали прекрасната земя само на миля от другата страна на Босфора. Визас основал своя град именно на това красиво място и го именувал на себе си – Византион. По-късно Византион завладял Халкедон. – Б. пр.

Али явно не разбра и промърмори:

– Че коя ще е тая „земя на слепите“?

Тръгнах да му обяснявам, за да остави момичето на мира:

– Кадъкьой24, скъпи ми Али! Тази част на легендата я знам и аз. Този израз е вид ирония към заселниците в Кадъкьой, които са били толкова слепи, че да не видят прекрасната земя на другия край, където сега е Сарайбурну. Тоест толкова сте слепи, че не виждате прекрасното, това е искал да каже оракулът.

24 Гръцкият град Халкедон е днешният Кадъкьой. – Б. пр.

– Не само красотите, шефе – отново взе думата Зейнеб. – Тъй като Византион от три страни е обграден с морета, затова е особено добър и за отбрана. Разбира се, че има и стратегическо значение. Вземали са и данъци от преминаващите през Босфора кораби.

– Да беше казала „харач“25 – не се сдържа да прокоментира и нашият калпазанин. – Като Дели Домрул26 – от минаващите по три, от непреминаващите – по пет пари...

25 „Харач“ е османската дума за данък. – Б. пр.

26 Легендарен турски герой, който изградил мост над едно сухо дере и карал насила хората да преминават по него – който преминел, му вземал по три аспри, който не искал да премине – по пет пари. Накрая ангелът на смъртта Азраил дошъл и го вразумил. – Б. пр.

– И рибните пасажи... най-важният източник на храна за града. Паламуди, скумрии, лефери...

– Кой знае какви още риби е имало по онова време? – с носталгия добавих и аз. – В детството ми още вадеха лефери от Босфора... Унищожихме популациите им...