– Както и да е. Като не видели прекрасната земя в Сарайбурну, се заселили в Азия и затова ги нарекли „слепи“, а града им – Халкедон27.
– Ама наистина са били слепи тия – промърмори и Али. Най-сетне се беше отказал да стърчи прав и седна на свободния стол до мен. – Да имаш Сарайбурну и да се заселиш в Кадъкьой? Бих живял там, само и само да имам тази гледка!
Зейнеб, поглеждайки към човката на орела, не можеше да не се съгласи с това:
– Бога ми, и аз бих избрала Сарайбурну! Помисли си само, Али – по онова време всичко наоколо е било гори, нямало е нито тия безформени сгради, нито това човешко стълпотворение! Да не говорим за колите – то пътища не е имало като хората, само няколко рибарски лодки, тук-таме някоя платноходка се е поклащала върху морето. Нищо повече! Това, което нарече „град“, е било едно малко пристанище, една крепост, заобиколена от гори и от море!
За миг се опитах да си представя Истанбул такъв, какъвто го описваше Зейнеб. Напразно – така и не успях да извикам пред погледа си представата за онзи античен град, не можах да изтрия от съзнанието си призрака на обгръщащите ни отвсякъде бетонни сгради и грозни гледки. И Зейнеб, и Али бяха потънали в мълчание. Сигурно защото и те като мен неуспешно се опитваха да си представят античния Византион.
– Това ли е всичко? – опита се да омаловажи нещата моят всезнайко. – Добре, но ние, така или иначе, вече знаехме всичко това.
– Задръж малко, Али! Сега ще ви разкажа същинската легенда – продължи Зейнеб, поглеждайки към мен. – Тази легенда стига чак до Зевс. Най-великият от олимпийските богове, известен със своите любовни похождения.
– То и без туй всички старогръцки легенди опират до Гръмовержеца – отново се опита да я засече Али, но Зейнеб продължи, все едно не е чула думите му.
– Един ден Зевс видял прочутата с красотата си дъщеря на Аргос, Йо, и веднага се влюбил в нея. Много скоро новината за новата любов на Зевс достигнала до ушите на главната богиня Хера, на която и без това били омръзнали похожденията на съпруга й. Тя ужасно се разгневила и понеже не можела да му стори нищо, решила да си отмъсти на Йо. Щом разбрал за това, Зевс, за да я опази от жена си, превърнал Йо в бяла юница. Но Хера пак узнала за тази негова хитрина и накарала да откраднат кравата, а Аргос сложила да я пази. Зевс също не стоял със скръстени ръце и изпратил бог Хермес да го убие. Като разбрала за това, Хера изпратила един стършел, който да я преследва. За да се спаси от него, Йо пробягала хиляди километри, стигнала до Босфора и се хвърлила във водите му. С плуване преминала на отсрещния бряг. Така първото име на Босфора било „Боспорос“, което на гръцки означавало „Бичи брод“. Както и да е. Пътят на бягащата от гнева на Хера Йо достигнал до Златния рог. Тук между два хълма тя родила момиче, на име Кероеса. Но като поотраснала, и тя пострадала от един бог – бога на моретата Посейдон. Като не могла да се противопостави на този силен бог, тя забременяла от него. Бизантас, или Визас бил това бебе, което Кероеса носела в утробата си. Затова и успял да стане велик крал и да основе този велик град, който нарекъл с името си. И монетата, която намерихме в дланта на жертвата, е от този град28.
– Не е така, мила ми Зейнеб – засече я Али. – Тази монета са я секли не жителите на Византион, а римляните, при това – стотици години по-късно.
Ей, тия май пак започнаха!
