– Нищо! – отвърнах аз и взех бележника. Може пък тоя глупак да е прочел грешно! Сложих си очилата и отново погледнах написаното. Проверих буквата „а“, после „т“-то. За съжаление, Тарък си беше прав – последната дума беше „Балат“! Без никакво съмнение! Как така, Демир ли щеше да се окаже ветеринарят на Адем? Ако беше така, приятелят ми нямаше ли да ми каже? И какво точно да ми каже? Откъде да знае, че съм разпитвал Адем Йездан? Не, не, не мислех, че има такава връзка. Трябва да е някаква случайност. Да не би Демир да е единственият ветеринар в „Балат“? Опитвайки се да се успокоя, станах от старинното кресло и отново застанах зад масата. Отворих чекмеджето, което се бях наканил да прегледам преди малко. Вътре имаше бланки на „Дерсаадет“, пликове, марки, печат на фирмата, а най-долу – дълъг визитник в бордо. Извадих го върху масата и тревожно запрелиствах страниците му. Визитките бяха подредени по азбучен ред. Намерих страницата на „Д“. Слава богу, нямаше визитка на Демир! Тъкмо да се успокоя – и забелязах, че визитките са подредени по фамилно име. Сърцето ми спря в гърлото. Обърнах на „Дж“ – фамилията на Демир беше Джинхан. На тази буква имаше две срещуположни страници с визитки, по шест на всяка, общо дванайсет. Започнах да ги разглеждам една по една, но така и не стигнах до края – петата вляво беше визитката на моя приятел Демир. Отпечатана върху бежов картон с тъмночервени букви: „Демир Джинхан. Ветеринарен лекар“. Оставих визитника на масата и се сринах в креслото. В този миг не мислех вече за Демир, а за думите на Йекта: „Ако бях на мястото на убийците, щях да направя препратка направо към някое творение на Синан“. Бяхме намерили колата с трупа наблизо до тюрбето на Мимар Синан. Възможно ли бе? Тези двамата да са направили такава лудост? И защо да го правят? Може би заради мен? Може би аз ги бях тласнал към това? С казаните от мен в лодката думи: „Грабителите на тоя град трябва да бъдат избивани един по един!“. Не, глупости си мисля! Йекта не може да се забърка в подобно нещо! В убийството на ония, които вредят на Истанбул... Дори бивш левичар като Намък не би предприел подобно нещо. Защо Йекта да прави това? Ами Демир? Не, и Демир не би го направил... Но Адем Йездан последно е отишъл да се срещне с него. Възможно е да е отишъл на срещата. Може Демир да е и ветеринарят, намерил му двойката папагали. Това не означаваше, че е убил Адем Йездан. Само него ли? Ами останалите шестима? Каква връзка можеше да има между жертвите и Йекта и Демир?
– На мен ли казахте нещо, господин главен инспектор? – попита Тарък и гласът му разсея обладалия ме кошмар.
Стоеше пред мен и се опитваше да разбере какво правя. Трябваше веднага да се отърва от него.
– Да те помоля да повикаш помощника ми от долу? Имам да говоря за нещо с него.
Спря нерешително. Явно не искаше да ме оставя сам в стаята.
– Ами... господин инспектор, защо не го потърсите по джиесема?
Побеснях. По това време на нощта, в това състояние само ми трябваше да се занимавам с някакъв глупак!
– Какво искаш да кажеш, Тарък? – избухнах аз. – Нямаш ми доверие, значи?
Веднага отстъпи назад.
– Не, не! Моля ви, господин главен инспектор! Как да ви нямам доверие? Може ли такова нещо? Аз само...
– Хайде, Тарък, хайде синко, върви сега и извикай инспектор Али!
