– Всеки момент ще стигнем, шефе! – опитваше се да си припомни той мястото. – Някъде над „Халис Касап“ е...
Наведе се и погледна през предното стъкло на колата към края на булеварда, по който пътувахме.
– Някъде натам трябва да е.
И пак се ядоса, като прочете името на минимаркета, покрай който минавахме:
– Вижте к’во име само са му турили – „Тевхид Маркет“65.
Не знаех, че Али е толкова против ислямските неща.
– Май много не ги харесваш мюсюлманите...
– Не става въпрос за мюсюлманите – възрази той. – Слава богу, и аз съм мюсюлманин, инспекторе.
Не знаеше какво трябва да каже и пак се загледа напред. Но вътре в него всичко кипеше и бушуваше, и не можеше да си премълчи. Отново подхвана:
– Тия представят мюсюлманството по лош начин. Карат човек да охладнее към вярата си.
– Кого са отблъснали от религията? Да не би в управлението да си срещал такива хора?
– Ами да, и там ги има. И вие ги познавате. Но аз много по-рано съм се срещал с тези кюмнета, които не виждат новото, а само гледат назад, в миналото...
Замълча, загледан в пътя, но всъщност се взираше в нещо съвсем различно, нещо, което не се виждаше с очи.