Паметта на Истанбул полностью

Оставих Зейнеб с новите следи и заедно с Али напуснахме участъка. Щяхме да отидем до къщата на жертвата в „Чаршамба“ с неговата кола. Подминахме акведукта на Валент58 и свихме надясно. Щом тръгнахме по главния булевард „Фатих“ с многото магазини и от двете му страни, стомахът ми вече започна ме стърже. Повече не издържах и попитах заместника си:

58 Не е известно кога точно е започнал строежът на акведукта, но е завършен през 368 г. при управлението на император Валент. Разположен е в долината между третия и четвъртия хълм на Цариград, на които са се намирали Капитолият и храмът „Светите апостоли“. Акведуктът е един от символите на града. – Б. пр.

– Али, ти ял ли си? От сутринта съм на една кифличка само...

– И аз съм така, шефе – отвърна ми той с чистосърдечна усмивка. – На този ъгъл има един ресторант, ако искате, да изтегля колата...

– Хайде да не влизаме сега, да хапнем нещо готово, някой сандвич или нещо от този род...

– Добре, шефе. Знам едно място малко по-нататък.

След пет минути, вътре в колата аз дъвчех сандвича си с кашкавал, а Али – хамбургера си, и отново се вляхме в бавно стичащия се към Едирнекапъ трафик.

– Месото е от разрешените животни59 – обади се помощникът ми, с едната си ръка хванал кормилото. – Така пишеше на входа на ресторанта. Ама дали става въпрос за заклани според правилата на исляма животни, или за месото от разрешените за ядене животни?

59 Тоест не е от забранените според религията (като свинското например), яденето на които се смята за грях от мюсюлманите. – Б. пр.

Отпих от айряна си, преди да му отговоря:

– Ти пък си намерил кого да питаш, Али! Аз нищо не разбирам от тези неща! Нашите не бяха много религиозни. Баща ми ходеше на намаз от байрям на байрям...

– И аз съм така!

Погледът му се спря върху надписа на белия камък върху стената отдясно.

– Това е джамията „Фатих“, нали така?

– Да, тя е. Никога ли не си идвал тук?

– Не съм. – Захили се закачливо, преди да отхапе от хамбургера си, и продължи: – Нали знаете, ако няма престъпление, нямаме път до такива места...

– Ама няма да е зле да дойдеш, да видиш и тюрбето на султан Мехмед Завоевателя – и то е тук – хвърлих му един назидателен поглед аз. – Нали се интересуваш от предците ни?

Изведнъж се сетих да го попитам за най-важното:

– Абе, Али, нали цивилните екипи са разположени вече около джамията?

Набързо преглътна, за да ми отговори:

– Да, господин инспектор! Сега са три екипа от по двама души. Дадох им Екрем – да ръководи екипите. Тъкмо минаваме оттук – ако искате, да вземем да ги проверим? Да видим какво правят?

– Не е нужно, Екрем е отговорен младеж. Не мисля, че ще прояви небрежност и ще пропусне нещо.

Мълчахме, опитвайки се да довършим обяда си, докато не завихме към „Явуз Селим“60.

60 Джамията „Явуз Селим“ се намира в квартал „Фатих“, на едноименния булевард. Построена е на най-близкия до Златния рог хълм през 1522 г. Спори се кой е нейният архитект и дали не е бил прочутият Мимар Синан, но към датата на изграждането й той все още не е бил познат в двореца. – Б. пр.

Докато Али гълташе втория си хамбургер в колата, на мен и първият ми беше дошъл в повече, изпих си айряна, а останалото прибрах в плика. Булевардът „Явуз Селим“ беше спокоен, но като свихме към „Чаршамба“ – и трафикът се засили. Като гледах към улицата, водеща от полицейското управление на ъгъла на улицата до джамията „Султан Селим“, си спомних за покойната ми майка, дългогодишна учителка в една от най-добрите образователни институции на Турция – лицеят Дарюшшафака61. Веднъж заедно с нея бяхме тръгнали от него към джамията „Явуз султан Селим“. Отбихме се при тюрбето на султана, видяхме гробовете на принцовете, посетихме даже и гробницата на друг султан – Абдулмеджид, но това, което остана в паметта ми, бе невероятната гледка на Истанбул, откриваща се между огромния султански кавук62 върху гробницата на Явуз Селим и задната градина на джамията. Наистина ти спираше дъха! Сякаш някакъв друг град се бе разпрострял пред погледа ми! Водите на Златния рог, блестящи като разтопено злато, уверено и достолепно се простираха чак до устието на Босфора. Джамията „Фатих“ не се виждаше, защото беше малко по-навътре, но „Сюлейманийе“ и „Ая София“, тези два безподобни храма на света, се възвисяваха върху двата легендарни хълма на Истанбул, без да си пречат един на друг.