Бог гледаше Теодосий. Винаги му беше помагал. Винаги го беше пазил. Беше подслаждал живота му, както хлябът – виното. Теодосий беше едва седемгодишен, когато се възкачи на престола. Бог изгради стена от преданост около него. Беше направил по-голямата му сестра Пулхерия негова покровителка. Създаваше на враговете му множество проблеми, за да ги държи настрана от невръстния владетел. Винаги го поставяше под сянката си, надвесен над него като благодатен облак. Съветваше го как добре да управлява страната си и му даваше сила да я опази. Беше го бе дарил с изящен вкус, за да я разхубави и направи още по-красива.
Бог гледаше императора. Но очите на Теодосий все още не се откъсваха от стените, които щяха да обезсмъртят името му. Макар че беше не по-малко християнин от сестра си Пулхерия и също като нея почиташе разпнатия Бог. Но сега не можеше да отговори на погледа му. Всеки път очите му се плъзваха към стената, без да се задържат върху лицето на Бог. Знаеше, че нито стените на крал Визас, нито на Константин бяха толкова величествени – толкова дълги и толкова непристъпни! Знаеше, че тези стени ще му осигурят признанието и благодарността на много владетели след него. Знаеше, че историята, която скъпернически раздаваше славата на много императори, точно заради тези стени ще я разстеле в краката му.
Императорът сякаш беше забравил Бог. Умът му беше в кулите, амбразурите, в защитните ровове, в този безценен каменен накит, с който щеше да закичи Константинопол. Камъните в тази огърлица на града – крепостната стена, простряла се от едното до другото море, бяха многократно по-драгоценни от най-скъпоценните диаманти в златната императорска корона, още по-прекрасни, още по-величествени, още по-великолепни! При това – двойни, издигнали се като планински вериги, надпреварващи се по великолепие и мощ. А между тях – пълният с вода ров. Врагът, който преодолееше първите стени, щеше да се удави във водите му. А телата на оцелелите щяха да останат върху вторите стени. Имаше сто и десет кули, четиринайсет порти, безброй много укрепления. А в кулите, портите и укрепленията – стотици въоръжени бойци.
