Заслужаваше плесница, задето ѝ даде да разбере, че непоносимото състояние, в което се намираше сега, би могло да трае и
— Да не бяхме се качвали на този кораб — изстена тя.
— Даниел? Вие познавате лично капитана? — Мартин я погледна невярващо.
— Да, той е кръстникът на Лиза. Той ни покани.
— Кого съм поканил?
И двамата се обърнаха към вратата, която безшумно се бе отворила.
Даниел извади от шкафа в коридора един дъждобран.
— Лиза. На това плаване.
Объркан, капитанът поклати глава:
— Как ти хрумна това?
Юлия го зяпна, сякаш бе извънземен.
— Престани, ти ѝ подари проклетия круиз за рождения ден.
— Не, Юлия, нещо бъркаш.
— Аз съм се объркала? Да не си си изгубил ума, Даниел? Та ние се чухме на рождения ѝ ден. Дори ти благодарих!
Тя усети как се изчерви. Даниел продължаваше да клати глава, но изглежда, се бе замислил.
— Всъщност тогава имах предвид преместването. След като видях резервацията, ви преместих от една вътрешна каюта в две каюти с балкон. Но аз не съм я правил. Бе направена в интернет. Дори се учудих, че преди това не си ми се обадила.
— Това означава… — Тя прехапа долната си устна.
— Че Лиза те е излъгала — допълни Бонхьофер.
— По-лошо — подхвърли непознатият.
Мартин Шварц погледна в очите първо Даниел, после и нея.
— Това означава, че дъщеря ви отдавна е планирала всичко.
Единият от родителите. Едно дете. Трети човек, който плаща круиза, но не е на борда.
Така както бе при Наоми и Анук Ламар.
Сходствата ставаха все по-очевидни. И дори да не можеше да разчете знаците, той знаеше, че това не би могло да е случайност.
— Но… но откъде… имам предвид… едно такова пътуване е скъпо. Откъде може Лиза да има пари за това? — питаше се изумена Юлия.
— Как е платена резервацията? — поиска да узнае Мартин.
— Трябва да проверя — отвърна Бонхьофер и припряно погледна часовника си. По всяка вероятност очакваше обаждане.
— Лиза няма кредитна карта — каза Юлия и в същия момент постави и двете си ръце пред устата. — Мили боже, видеото! — изхълца тя.
— Какво видео? — попита Мартин.
Капитанът остави дъждобрана върху един шкаф и се приближи, клатейки глава.
— Това са глупости, Юлия, и ги го знаеш — опита се да я прегърне, но тя се отскубна.
— Откъде мога да знам каквото и да било? — изкрещя му тя. — Ако действително познавах дъщеря си, сега тя щеше да е при мен, а не някъде там… — Гласът ѝ заглъхна.
— За какво видео става въпрос? — попита отново Мартин.
— Показва как дъщеря ѝ уж заработва на улицата — обясни му Бонхьофер. После отново се обърна към Юлия: — Това е мръсна инсинуация, както и всичко в този сайт. Лиза е жертва на тормоз. Не е проститутка, която си заработва парите за круиз.
Нещо изпука и Мартин чу шептене. После звукът се усили, след като капитанът завъртя някакво копче в стената на каютата.
… молим ви да включите пети канал. Последно Лиза Щилер е видяна по време на вечерята в зала Джорджия. Моля да ни извините за притеснението в късния час, но се надяваме на вашето съдействие…
Бонхьофер отново намали звука. Междувременно Мартин бе намерил дистанционното върху стъклената масичка и включи плазмения телевизор. Пети канал показваше снимка в голям размер, преснимана от паспорт, където човек не биваше да се усмихва, поради което младото момиче с восъчнобялата кожа и катраненочерната грива никак не изглеждаше в добро настроение. Когато я видя, Юлия избухна в сълзи, а Мартин получи сърцебиене.
— Познавам я — изрече той с поглед, вперен в телевизора. — Срещнах я преди малко.
— Какво? — едновременно попитаха Бонхьофер и Юлия. — Познавате Лиза?
Мартин кимна.
— Виждал съм я веднъж. Тук на кораба.
— Къде?
— Долу.
— Какво имате предвид с това
Мартин размени поглед с капитана, който веднага разбра какво имаше предвид.
Мартин се удари по главата. Тъпа болка запулсира в лявото му слепоочие. Вчера рано сутринта се разминаха с Лиза Щилер в коридора, когато Елена го водеше при Анук.
— Какъв съм идиот, трябваше веднага да се сетя! Нито една камериерка няма право да носи пиърсинги на този консервативен кораб. Тя не бе от персонала.
Какво, по дяволите, търсеше там? И как въобще бе влязла?
