Пасажер 23 полностью

— На свой ред и аз мога да ви кажа, че вие е трябвало да се погрижите малко по-добре за семейството си. Търсили ли сте информация за самоубийство в Гугъл? Има форуми, в които половината свят обменя опит как най-ефективно да се отнеме животът. И знаете ли кое е на първо място? Правилно! Круизите! Толкова е популярно, че даже си има и име. Пасажер 23, защото средно на година двайсет и трима пасажери скачат във водата. И когато някой депресар с достъп до интернет реши да пощади машинистите и не желае да се хвърли под метрото, а да отиде до най-близкото туристическо бюро, не прехвърляйте вината на мен, по дяволите!

Във вълнението си пъхна една от картите в четеца и точно тя се оказа правилната. Чу се едно щрак, после запремига зелена лампичка.

— Не съм отговорен за тази лудост — излая той и натисна бравата.

Вратата се отвори и ноздрите им се изпълниха с неприятна метална миризма.

— И за тази ли? — попита Мартин, посочвайки пода на каютата.

И двамата безмълвно се втренчиха в простреляния в главата мъж, който лежеше в краката им.

Те заключиха вратата, а Мартин даде указания на капитана да не мърда от мястото си и да не докосва нищо. Трупът лежеше с разкрачени крака на пода, гърбът му бе опрян на едно разхвърляно единично легло, а главата, прекършена в тила, гледаше с празен поглед към прашния таван на каютата. Възглавницата под нея блестеше влажно в светлината на лампата.

Съдейки по количеството кръв, изглежда, изходната рана бе много по-голяма, отколкото малката дупка в челото над дясното око.

— Кой е това? — попита Мартин, вече превключил на режим „местопрестъпление“.

Опитът го бе научил, че първото впечатление е най-важно. Затова той обходи с поглед обстановката, като специално обръщаше внимание на неща, които са необичайни. Преобърнат кръст на стената, разбито огледало под шкафа или помещение, което е така безупречно подредено, че развенчава намерението на убиеца да не се набива на очи при никакви обстоятелства. Невинаги специфичните неща бяха очевидни, често подсказките за обстоятелства, мотиви, жертви и заподозрени бяха много дискретно поставени. Като например металното късче, което лежеше на килима пред вградения шкаф. Мартин се наведе — фиба за коса. Бе пъстра, малка и евтина, като за кукла. Или за малко момиче.

— Велики боже, та това е… — зад него Бонхьофер бе опулил очи над трупа. Явно шокът от разпознаването не му позволи да назове името на убития.

— Кой? — строго попита Мартин.

Капитанът трудно преглътна.

— Името му е Вайт Йеспер. — Той посочи към мъжа в синята униформа. — Един от офицерите по сигурността.

— Ще доживея ли поне един-единствен път да прекъснеш работата ми с добра новина, Бони?

Егор взе телефона, изхвърли Икарус от леглото и стана. В действителност той не работеше, а бе подремнал малко в затъмнения апартамент след разочароващия секс с жена си. Но по-скоро би тичал гол с флагче в задника на горната палуба, отколкото да признае на капитана, че от време на време си поспива следобед.

— Изстрел в главата? — попита Егор.

Жена му се обърна на една страна в съня си и пръдна. Велики боже, това бе много по-отвратително в сравнение със свинщината, която Бонхьофер току-що му бе описал.

По пътя към банята Егор обмисли дали няма възможност да потули нещата, ала се съмняваше. Накрая си каза:

— Остави нещата такива, каквито са.

Докато слушаше Бонхьофер с половин ухо, дъхна в шепата си и направи гримаса.

Половин час обедна дрямка и устата ми мирише на албанска канализация.

— Естествено, продължаваме да плаваме — прекъсна той развълнувания поток от думи на капитана. Само с идиоти ли си имам работа тук? — Почти на половината разстояние сме, какъв смисъл има да обръщаме? Не пипайте нищо на местопрестъплението и съобщете на властите.

Егор вдигна капака на тоалетната чиния и откопча шлица на пижамата си.

— И уведомете всички пиар идиоти, на които давам заплати. Крайно време е некадърниците да си заработят парите. Не искам да чета заглавия от сорта на „Хорър на Султанът — един изчезнал и един труп“ или нещо подобно.

Макар че подобни заглавия, естествено, едва ли можеха да се избегнат. И отчасти това си бе по негова вина.

Изчака, докато най-накрая започна да капе. Преди, когато имаше контакти с „неподходящи“ жени, пикочният му канал пареше. Сега чувството му напомняше единствено за отдавна просрочените профилактични прегледи. Старостта е една повлекана, помисли си Егор и погледна през открехнатата врата на банята към сумрака на спалнята. Краката на жена му стърчаха под завивките. Дори оттук можеше да види изкривените ѝ от носенето на високи токчета пръсти. Отвратително.

Момент. Какво му предложи този малоумник капитанът?