— Дръж се, защото сега става дебело: Лиза сама го е качила. Да, без майтап. И това става ясно от имейлите, които са си разменили. Когато Том отказал да се върне при нея въпреки номера с улицата, тя качва видеото и го заплашва, че ще го съсипе. Но на свинята не му пука, понеже не се вижда на записа. После се появяват злобните коментари и Лиза сменя стратегията си. Опитва се да изнуди задника със самоубийството си. Малко преди корабът да отплава, тя праща последен имейл на Том, в който го заплашва, че ще се хвърли в океана, ако той не се върне при нея. Явно Шиви се е паникьосал. В пощата му има имейл до Юлия, с който той ѝ праща записа вероятно за да я предупреди. Все пак не е искал да изпитва вина за смъртта на дъщерята. Но това не оправя нещата, ако питаш мен. — Дизел сниши глас, сякаш не бе сам в офиса си, и съзаклятнически каза: — Ако познаваш някого, който няма проблем да пипа мъжки гениталии, може би трябва да го пратиш с винтоверт до дома на Шиви. Просто предлагам.
Мартин наблюдаваше как Елена придърпа телефона към себе си.
— И вие сте абсолютно сигурен? — попита тя.
— Кой е при теб? — попита Дизел. — Звучи като прегракнал дракон.
— Аз съм Елена Бек, лекуващата лекарка на Анук Ламар. — Опита се да говори възможно най-ясно. — Чуйте ме, изключително важно е да отговорите на въпроса ми: колко сигурна е информацията за доверения учител на Лиза?
— Толкова сигурна, колкото презерватив и хапче против забременяване, взети заедно, съкровище.
Лекарката скочи от стола. Изтощението ѝ сякаш изчезна.
— Трябва да тръгваме! — трескаво рече тя, махайки с ръка.
Мартин също се изправи.
— Къде?
— При Юлия Щилер. Трябва да я потърсим.
Той поклати глава.
— Защо? За да ѝ кажем, че Лиза е не само мъртва, но и преди това е била принудена да прави секс с учителя си?
Елена го погледна така, сякаш е слабоумен.
— Помислете, Мартин! Една дъщеря е била изнасилена, преди да изчезне! За кого ви напомня това?
И за това, че винаги майките бяха тези, които вземаше на мушка!
Бе ли ѝ поставила Шала още приживе смъртоносен капан, който сега щракваше?
Мартин затвори на Дизел без повече обяснения. И докато тичаше след Елена, се опита още веднъж да се свърже с Бонхьофер.
Лиза се потеше. През отворената врата на балкона полъхваше свеж бриз, ала дъщерята на Юлия изглеждаше така, сякаш стои в светлините на прожектор. Тялото ѝ реагираше на огъня на лудостта, който гореше вътре в нея. Потта се стичаше на тънки струйки по страните ѝ се събираше над яката ѝ.
— Опитах се отново да си върна Том — обясни Лиза. — Търсех го по телефона, пишех му имейли, бомбардирах го със съобщения във Фейсбук и Уатсъп. И когато от днес за утре престана да желае да ме вижда, отидох дори на консултациите за ученици при него. Само още веднъж успях да си го върна в леглото.
Замечтаната ѝ усмивка накрая разтърси Юлия почти толкова, колкото и съдържанието на чутото.
— Говориш за времето, когато аз… имах връзка с Том?
Усмивката на Лиза отстъпи на каменно изражение.
— Но това не означаваше нищо за Том. Той каза, че сексът с мен бил много по-добър, но само с теб можел да си представи връзка.
Не бе сигурна колко още може да понесе. Погледна към ръката ѝ, здраво стискаща отвертката, по чийто сребрист метал се отразяваха лъчите на залязващото ниско над водата слънце, и тихо попита дъщеря си:
— Какво искаш да направиш сега, скъпа?
— Да си върна Том.
Лиза буквално изплю думите пред босите ѝ крака. В този момент Юлия се усъмни с кого въобще говори. Момичето пред нея с трескавия поглед и треперещите ъгълчета на устата не бе нейната дъщеря. Лиза бе полудяла в истинския смисъл на думата.
Веднъж Юлия бе чела, че любовната мъка наред със скръбта можеше да причини най-тежките душевни рани. Явно и такива, които не можеха да се излекуват от само себе си.
— Лиза, ако някой е виновен за страданието ти, това е Том. Той никога не биваше…
— Дрън, дрън, дрън… Не говори глупости! Значи сега смяташ него да изкараш виновен, нали?
На Юлия ѝ се искаше да изкрещи: „Да!“ и ако негодникът бе наблизо, да го хване за топките и да го хвърли зад борда. Ала Том Шиви бе много далеч, както и всяка ясна мисъл в главата на Лиза, така че тя само поклати глава и отвърна примирено:
— Не, не е само негова вината.
Тя не бе психолог, но усети, че нещо в дъщеря ѝ се бе прекършило и че логиката тук бе безполезна.
— Значи признаваш, че заслужаваш плана ми? — попита триумфиращо Лиза.
— Какъв план?
— Този, който двете с
Тъмен облак забули погледа на Лиза. Изглежда, се бе сетила за нещо неприятно.
— Ти ли открадна бележката от трезора? — заплашително попита тя.
— Какво? — Юлия нищо не разбра. Със същия успех дъщеря ѝ можеше да ѝ го каже на патагонски. — За какво говориш?
Лиза махна с ръка, сякаш това и бездруго нямаше значение.
