Въпреки заплахите на Лиза, Юлия не издържа повече седнала. Тя стана и направи крачка към дъщеря си, която държеше отвертката като кама.
— Какво си намислила? — Погледна Лиза в очите.
Дъщерята издържа без усилие погледа на майката.
— Ще видиш, мамо! — каза тя с крива усмивка. — Ще видиш!
Последното признание на Наоми Ламар се състоеше само от четири изречения.
Най-лошото нещо, което някога съм извършвала през живота си, е, че принудих дъщеря ми да прави секс с възрастни мъже.
Мартин чу как Елена си пое хриптейки въздух.
— Боже господи, значи оттам са нараняванията на Анук — изхриптя Елена, след като чу последното изречение.
Мартин кимна. Те си мислеха, че насилникът се намира на кораба. А Анук е била изнасилена още преди отплаването — при това „по поръчка“ на майка си! Раните не са били нанесени на кораба, а още вкъщи.
— Сега всичко си идва на мястото — прошепна Мартин.
Той погледна Елена в очите. В погледа му пламна гняв. Тя също разбираше защо Анук бе блъснала майка си. Не, не майка си.
Тя не го бе написала директно, ала всичко говореше за това, че Шала не е отвлякла Анук, а по-скоро е искала да я освободи от майка ѝ. Вероятно си бяха намерили скривалище на долната палуба, в близост до синия шкаф, някъде, където последните два месеца Анук малко или много е можела да се движи свободно. Единствено не бе разбрал какво са изгубили в онази нощ Анук и Шала близо до входа на „гнездото“, когато капитанът ги е открил, а Герлинде ги е снимала. Сега вече бе напълно ясно защо Анук не е искала да говори за това кой я е отвлякъл и къде се намира майка ѝ. Бе използвала ултравиолетовата лампа, за да може да открива пътя към Наоми и без камериерката, следвайки невидимата маркировка. За да я измъчва, да я наблюдава, просто за да се наслаждава на мъките ѝ.
— Трябва да кажем на Даниел — рече Елена и посегна към телефона на Мартин, който бе на масата.
Тъкмо го бе взела, когато той започна да вибрира.
Мартин прие разговора с едно натискане на екрана на телефона.
— Дизел?
— Можеш да ме наричаш и Едуард Сноудън8.
Мартин искаше да приключи разговора.
— Виж, сега не мога да говоря. Тук е същински ад и…
— Хакнах фейсбук профила на Лиза — невъзмутимо го прекъсна Дизел.
Мартин въобще не губи време да го пита как го е направил. Той знаеше, че в приятелския кръг на главния редактор освен татуисти и пиромани имаше и много хакери, които го снабдяваха с най-новите версии на компютърните игри.
— И?
— И се натъкнах на една интересна „кореспонденция“ с мъж на име Том Шиви.
— Кой е този? — поиска да узнае Мартин. Бе включил високоговорителя, за да може да чува и Елена.
— Довереният ѝ учител. Явно е имала връзка с него.
Лекарката смръщи чело. Обезобразената част от лицето ѝ остана напълно неподвижна.
— Лиза не е ли едва на петнайсет? — попита Мартин.
— Точно така. Но сега става още по-интересно! Този доверен учител е имал връзка и с майката.
Мартин и Елена се спогледаха изумено.
— С Юлия Щилер?
— Според теб колко майки има още? — Изглежда, че Дизел дъвчеше дъвка, тъй като думите му бяха придружени от неприятни мляскащи звуци. — А сега идва гвоздеят на програмата! Готов ли си?
— Какво?
— Видеото, което трябваше да потърся в
— Истинско ли е? — Мартин така впери поглед в телефона, все едно можеше да измъкне отговора с поглед.
— Да. Така изглежда. Познай от три пъти кой е мъжът от видеото?
Мартин се колебаеше. Едва се осмели да изрече гласно подозрението си:
— Този Шиви?
Дизел имитира фанфари, после избухване на бомба.
— Бинго! Лиза е болезнено влюбена в този задник. В нейните очи майка ѝ е евтина курва, която е отмъкнала принца на мечтите ѝ. За да си го върне обратно, тя е предложила на нещастника да се държи като курва, ако това е нещото, което той иска. И боклукът се е съгласил. С малката са разиграли перверзна ролева игричка. Тя е излязла на улицата и после се е качила в колата му.
— А как видеото е попаднало в мрежата? — попита Мартин.
