В началото ми бе достатъчно просто да упойвам жертвите си и да ги хвърлям през борда. Ала с годините се усъвършенствах. Със здрав разум и финансови възможности над средните купих форума за самоубийства Easyexit, който — макар и случайно — ми бе посочил правилния път. Междувременно той събра потребители от цял свят, сайтът е популярен в трийсет и две страни. Невероятно е колко много хора на тази планета са накрая на силите си. Милиони.

И сред тях намирам случаите си. Действам много предпазливо. В момента, в който разбера, че някое дете е насилвано от родителите си (независимо дали момче, или момиче), чрез моето туристическо бюро, което нарекох Querky-Travel, резервирам круиз за детето и родителите, които, естествено, нищо не подозират за своя „късмет“. После представям пътуването като печалба от някоя лотария. Това сработва само в някои случаи. Повечето реагират скептично, когато някой иска да им подари нещо, поради което засега квотата ми на успеваемост е твърде обозрима. Веднъж с едно немско семейство ми помогна дори случайността.

Мартин застина. Скролна назад, после пак напред, ала не намери нищо по-конкретно, което да му помогне да изтълкува последното изречение.

— Защо спряхте? — попита Елена. — Има ли нещо за съпругата и сина ви?

— За съжаление, не — прошепна Мартин.

Или за щастие.

Той се покашля и зачете нататък:

Междувременно в Easyexit, изглежда, бе започнало да се говори, че има някакво туристическо бюро, което организира последното пътуване за хора, които не заслужават да живеят повече. По тази причина Джъстин Ламар влезе в контакт с мен. Изглежда, свекърът ти не те харесва много, нали? Той пое разноските по вашето пътуване. И освен това ми плати допълнително, за да те накарам да страдаш за постъпките ти, вместо да приложа обичайната програма. Което тук, на Султанът, където синият шкаф предлага подходящите помещения, не бе никакъв проблем.

Но не ме разбирай погрешно, Наоми.

Никога не съм ти слагала тения в храната. А това, което смяташе за дървеници, бяха безобидни хлебарки. Не исках да те тровя физически. А душевно. Така, както майка ми направи с мен. Никога не ме е пребивала, никога не ми е пъхала предмети. Ала въпреки това ме зарази с вирус, който ме разяждаше отвътре. Както и Анук, за която през последните седмици бях като майка, все още вътрешно я разяжда това, което си ѝ причинила. И което сега ще си признаеш.

Той повдигна очи от екрана. Елена се бе втренчила в него с отворена уста.

— Анук е била…

Сега кръгът се затваря. Сега лудостта придобива смисъл.

Мартин кимна енергично и отиде в края на файла. Признанието на Наоми.

<p>Глава 65</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги