В началото ми бе достатъчно просто да упойвам жертвите си и да ги хвърлям през борда. Ала с годините се усъвършенствах. Със здрав разум и финансови възможности над средните купих форума за самоубийства
И сред тях намирам случаите си. Действам много предпазливо. В момента, в който разбера, че някое дете е насилвано от родителите си (независимо дали момче, или момиче), чрез моето туристическо бюро, което нарекох
Мартин застина. Скролна назад, после пак напред, ала не намери нищо по-конкретно, което да му помогне да изтълкува последното изречение.
— Защо спряхте? — попита Елена. — Има ли нещо за съпругата и сина ви?
— За съжаление, не — прошепна Мартин.
Или за щастие.
Той се покашля и зачете нататък:
Междувременно в
Но не ме разбирай погрешно, Наоми.
Никога не съм ти слагала тения в храната. А това, което смяташе за дървеници, бяха безобидни хлебарки. Не исках да те тровя физически. А душевно. Така, както майка ми направи с мен. Никога не ме е пребивала, никога не ми е пъхала предмети. Ала въпреки това ме зарази с вирус, който ме разяждаше отвътре. Както и Анук, за която през последните седмици бях като майка, все още вътрешно я разяжда това, което си ѝ причинила. И което сега ще си признаеш.
Той повдигна очи от екрана. Елена се бе втренчила в него с отворена уста.
— Анук е била…
Мартин кимна енергично и отиде в края на файла. Признанието на Наоми.
Глава 65