— А за какви хора ви е разказвал Дмитрий? Кого е преценявал? Нали току-що ми казахте, че никога не е унижавал хората и не е говорил лоши неща за когото и да било. Кого имахте предвид?
— Никого конкретно. — Тя сви рамене. — Понякога ми говореше за хора, които аз изобщо не познавам.
— Например?
— Ами например когато дойде в сряда, беше много тъжен и каза, че е умрял един много добър и достоен човек. Помоли да му налея малко водка и пи за бог да прости. Знаете ли, стори ми се, че малко оставаше да заплаче. Естествено аз разбирам, че за покойниците не се говори нищо лошо, но щом той реши да пие, за да помене душата на този човек — не пред хората, а сам, сякаш за себе си, това значи, че…
Тя отново се запъна и млъкна. Игор не прекъсна мълчанието й, за да не би да стресне момичето — разбираше, че сега ще чуе най-важната информация от целия този разпит.
— Господи, колко лошо формулирам! — ядосано въздъхна тя. — Разбирате ли какво искам да кажа?
— Струва ми се, че разбирам — предпазливо отговори Лесников. — Искате да кажете, че съществуват такива неща като морален дълг и че много от нас са големи майстори да го отдават пред хората, на всеослушание, ала малко са тези, които са способни да не го забравят и да го отдават тихо и насаме със себе си. Освен това Дмитрий вероятно е бил способен на силна привързаност и предано приятелство, а и това не е присъщо на много хора. Така ли е?
— Да, да, така е — припряно и нервно заговори момичето. — Но ако Дима наистина е изчезнал, както ми казвате вие, не разбирам как неговата способност да се привързва силно ще ви помогне да го намерите. Казах ви неща, които не биваше да ви казвам, подведохте ме, това не е честно. Вървете си, ако обичате. Повече няма да отговарям на въпросите ви. Вървете си!
— Добре, Лена, сега ще си тръгна, но може би ще ми кажете кой е бил човекът, който е умрял и когото Дмитрий е поискал да помене?
Лена стана от дивана и се изопна с целия си невисок ръст. Очите й гневно святкаха, устните й побеляха.
— Вие постъпвате подло, чувате ли — подло! Принуждавате ме да ви преразказвам думи, които са били предназначени само за мен. Принуждавате ме да предавам Дима. Да, вие ме надхитрихте и в един момент аз започнах да говоря прекалено много, но се разкайвам за това, а вие сте се вкопчили в гърлото ми и настоявате… — Тя се задъха от ярост и беше готова да избухне в плач. — Вървете си!
Вече застанал на вратата, Игор Лесников изведнъж се обърна към нея.
— Лена, не искам да ме смятате за негодник, затова още отсега ви предупреждавам: щом не искате да разговаряте с мен, ще помоля брат ви да ви зададе същите въпроси. На него няма да можете да не отговорите. Така че за да не си мислите, че се опитвам да ви надхитря и затова пращам при вас Сергей, за да измъкне от вас някакви тайни, казвам ви за това свое намерение предварително.
— Защо? — студено попита тя, вече успяла напълно да се овладее. — Свирите на тънката струна на благородството?
— Свирите вие, а не аз, и не на струната на благородството, а на цигулка. А аз се опитвам да спася приятеля ви Платонов. И ако на вас ви харесва да ми пречите, лично аз не изпитвам удоволствие от това. Всичко хубаво.
Телефонът в кабинета на следователя от районната прокуратура Казанцев иззвъня в момента, когато Валерий Петрович не без удоволствие правеше любов с една младичка практикантка от юридическия факултет на университета. Казанцев нямаше на главата си особено спешни дела, които да го принудят самоотвержено да дойде на работа в събота, но нямаше и самостоятелен кабинет, за самостоятелно жилище пък да не говорим, ето защо, за да укрепи взаимоотношенията си с практикантката, той се бе принудил да пожертва единия от своите два почивни дни.
Валерий Петрович беше висок и притежаваше толкова могъщ бас, че когато добросъвестно се опитваше да говори тихо, присъстващите имаха чувството, че в стаята се разнася равномерно ниско бучене.
Иззвънелият телефон беше точно до ухото на легналото на бюрото момиче. То недоволно надигна глава и въпросително погледна Казанцев. Валерий Петрович взе слушалката, при което другата му ръка остана върху гладкото бедро на бъдещото светило на следствената дейност.
— Валерий Петрович? — разнесе се в слушалката непознат женски глас.
— Аз съм, какво обичате?
— Дима Платонов ме помоли да ви напомня за Катя от Омск.
От изненада Казанцев отдръпна ръката си от уютното място, където тя бе лежала толкова удобно и уверено.
— Спомням си Катя от Омск — овладя гласа си той. — Какво става с Дима?
— Всичко с него е наред, не се тревожете. Има една молба към вас. Ако обичате, проверете кой на „Петровка“ се занимава с разследването на убийствата на Юрий Тарасов от Международния център и Вячеслав Агаев от Уралск-18. Имената на детективите, техните служебни и домашни телефонни номера, кратки характеристики. Кога и къде да ви потърся отново?
— Обадете ми се вкъщи между седем и осем довечера. Имате телефонния ми номер, нали?
— Триста деветдесет и четири, десет, петдесет и девет?
— Точно така. Кажете на Дима, че ще свърша тази работа.
