— Извинявай, но нали и ти снощи поиска да видиш документите ми. Ами ако беше срещнала на улицата някоя приятелка или съседка и тази приятелка или съседка беше дошла заедно с теб да й дадеш кибрит или сол? И утре целият блок научеше, че у Кира живее непознат мъж?
— Ти да не ме смяташ за абсолютна глупачка? — обиди се тя. — Да не си мислиш, че имам в главата си гънка и половина и ще довлека вкъщи първата срещната приятелка, за да се похваля с новия си приятел?
— Моля ти се, разбира се, че не — миролюбиво каза Платонов, седна до масата и извади цигарите си. — Просто прекалено добре знам как заради някакви глупави случайности един внимателно планиран замисъл може да се провали. Съседката например може да се окаже твърде нахална и да се домъкне в апартамента ти въпреки твоята съпротива. И изобщо знае ли човек… Хайде разказвай.
Кира му докладва накратко за двете си обаждания по телефона.
— Довечера ще трябва да отидеш отново до центъра. Ще отнесеш документите на гарата, ще ги сложиш в клетка номер сто двайсет и седем…
— В номер двайсет и седем — поправи го Кира.
— Казах — сто двайсет и седем. Утре сутринта ще се обадиш на Русанов, ще се извиниш и ще кажеш, че нещо си сбъркала.
— Но защо, Дима? Нали каза, че Русанов ти е приятел. Нямаш ли му доверие?
— Мила моя, когато над теб надвисне обвинение във вземане на подкуп и две убийства, ти ще изгубиш доверие и в самата себе си. Ще седиш и ще мислиш: Много добре си спомням, че не съм вземала пари и не съм убивала хора, но нали и в милицията хората не са глупаци и щом толкова сериозно ме подозират, значи имат солидни доказателства. Ами ако наистина съм направила всичко това, само че не си спомням? С една дума довечера документите трябва да се оставят в клетката, а после да се обадиш на Казанцев. Той ще ти казва имената и телефоните, но ти не бива нищо да записваш, трябва всичко да запомниш. Ще можеш ли?
— Ще се постарая — засмя се Кира.
— Да, моля те, постарай се. След като говориш с Казанцев, веднага се обади тук — два сигнала, после три, после четири и после аз ще вдигна, така ще бъда сигурен, че си ти. Ще ми преразкажеш каквото е успял да научи Казанцев и тогава може би ще те помоля да му се обадиш отново.
— А утре ще ти трябвам ли?
— Може би. Някакви планове ли имаш?
— Нали вече ти казах, че родителите ми живеят постоянно на вилата и аз винаги в събота или неделя трябва да им нося продукти. Но първо, това няма да ми отнеме цял ден, мога да не оставам там, а просто да занеса чантите и веднага да се върна, и второ, ако наистина ще ти бъда нужна през целия ден, мога да тръгна късно довечера, с последната мотриса, а утре рано сутринта да се върна. Защото през нощта не съм ти нужна, нали така?
— Кира, постъпи така, както на теб ти е удобно — смути се Платонов.
Разбира се, той би предпочел тя да замине вечерта и сутринта да се върне. Така той ще може спокойно да се наспи, без да се вслушва в шумовете откъм стаята и без да трепва всеки път, когато му се стори, че Кира се кани да стане от леглото и да дойде при него в кухнята. Платонов още веднъж мислено се зачуди защо ли тази красива и явно неглупава жена не предизвиква влечение у него. Нима дотолкова е излязъл от релси, че може да мисли за една млада, привлекателна жена единствено като за помощник и опора в нещастието, като за стопанка на неговия временен пристан?
— Добре, ще видим как ще тръгнат нещата довечера — реши тя. — Може пък всичко да свърши благополучно и ти да се прибереш в дома си.
— Дори не мечтай за такова нещо — засмя се Платонов. — При подобни дела няма бързи резултати, ще падне голямо разтакаване.
— Колко голямо?
Изведнъж на Платонов му се стори, че Кира се напрегна. В тъмните й очи той отново видя разгарящия се пламък и отново не можа да разбере какъв пожар пламти в нея. Снощи тя, като тактична и гостоприемна домакиня, не го попита колко време смята да живее в апартамента й. Човекът е изпаднал в беда и се нуждае от помощ и щом ти доброволно му предлагаш тази помощ, някак си е неприлично да питаш колко време ще си му нужен. Днес, след като се е успокоила и е поразмислила, тя естествено иска да разбира перспективата по-определено. Може да е свободна временно, да очаква след известно време да дойде постоянният й приятел и присъствието на Дмитрий Платонов в дома й да представлява неудобство.
— Ще отнеме най-малко седмица — твърдо отговори той. — И нека се разберем още отсега, Кира. Щастлив съм, че те срещнах вчера и ти изрази готовност да ми помогнеш, но аз гледам на това като на неочакван и незаслужен подарък от съдбата, който също съдбата може да ми отнеме всеки момент. Искам да кажа, че веднага щом моето присъствие в дома ти започне дори мъничко да те обременява, ако ти причини дори най-дребното неудобство, аз веднага ще си тръгна и ще те оставя на мира. При което няма да си мисля, че ти — такава зла и жестока, си изгонила мен — такъв нещастен и бездомен, на улицата. Ще ти бъда благодарен за всичко, което направи за мен, и ще смятам, че съм ти длъжник до края на живота си.
