По-студената война полностью

Минути по-късно Кел пристъпваше напрегнато напред-назад в дневната й, очаквайки я да се появи. Амилия го бе помолила да я изчака, докато смени деловия си костюм с „нещо по-удобно“. В нейно присъствие Кел винаги се чувстваше някак незрял, не напълно оформен, с едно поколение по-млад. Отдаваше го на някаква смес от професионална завист и естествено страхопочитание.

- Защо си толкова нервен? - чу той гласа й и се обърна. Амилия беше влязла в стаята и закопчаваше кожения колан на джинсите си. Под бялата блуза той зърна за момент бронзовата кожа на стегнатия й корем. - Като че ли си дошъл да искаш ръката ми...

Беше си пръснала парфюм. „Ермес Калеш“.

- Не идвам за това - отвърна той.

Тя го огледа преценяващо и стигна до извода, че посетителят й едва ли ще се остави да бъде забаламосан с женския й чар. Кел беше гневен и Амилия знаеше защо.

- Нещо за пиене? - попита тя.

- Обичайното.

Кел веднага съжали за отговора си, понеже съдържаше намек за близост, за прошка, а последното нещо, което искаше в този момент, бе да създаде впечатление, че й е простил.

Амилия пристъпи към барчето с напитките и измъкна бутилка малцово уиски.

- Нямам лед - каза тя и тръгна към кухнята, когато Кел я спря.

- Няма нужда от лед. Остави. Само чаша вода.

- Звучиш ми напрегнат, Том.

Той не отговори. Амилия продължи да му налива уискито, обичайните три пръста, и му подаде чашата през облегалката на канапето. Кел я пое, без да помръдне от мястото си, а Амилия се настани в любимото си кресло; така канапето щеше да служи за бариера между тях, за мрежа между опонентите в предстоящия мач.

-Е?

По улицата покрай прозорците минаха две деца, които подрънкваха със звънчетата на велосипедите си.С тона си, с езика на тялото си Амилия му показваше, че може да му отдели пет, най-много десет минути, преди да й се наложи да се заеме с нещо далеч по-важно.

- Защо унищожи записите? - започна направо Кел.

За негова изненада, тя се усмихна.

- Не бяха ли това думите, с които Дейвид Фрост започна интервюто си с Никсън? Само че аз бих обърнала въпроса: защо ти не унищожи записите?

- Рейчъл - каза Кел.

Амилия дори не вдигна глава.

- Какво Рейчъл? - попита тя.

- Защо беше в хотела? Ти знаеше ли, че е там? Знаеше ли, че е с Клекнър? Ти ли я насърчи в тази връзка?

- Сърдиш се на мен, докато всъщност би трябвало да се сърдиш на Рейчъл.

Кел за малко не се хвърли да я удуши, но успя да отбие майсторски топката.

- Не се бой, и до Рейчъл ще стигна. В момента съм изключително ядосан на теб.

Амилия погледна встрани, сякаш претегляше възможностите си за реакция. Можеше да използва старшинството си, за да заповяда на Кел да се върне незабавно на Ридан Плейс и да върши онова, за което му се плащаше; можеше да го порицае за греховната му връзка с Рейчъл Уолинджър; можеше и да го поощри за съобразителността и силата на характера, които му бяха помогнали да се добере до истината за случилото се в „Рембранд“.

Или просто да си замълчи благоразумно, обвивайки в тайнственост намеренията си.

- Ще те излъжа, ако ти кажа, че не знам нищо за чувствата ви един към друг - каза тя накрая.

Тези три думи - „един към друг“ - накараха сърцето на Кел да подскочи обнадеждено. С тях Амилия му показваше, че Рейчъл й се е доверила. И че все още го обичаше. Той отпи глътка уиски.

- Откъде знаеше за връзката ни?

- Досетих се.

- Как?

- Толкова ли е важно?

- Бих искал да знам.

Кел нямаше особена нужда да чуе отговора й, но се дразнеше от факта, че е бил разкрит, че е оставил следи, по които тя бе научила за тях. Или може би Рейчъл бе споделила всичко с нея.

- Ще ти кажа друг път - отвърна тя. - Ела да седнеш, Том. Нервираш ме. - Тя му посочи с ръка едно от креслата. Той заобиколи канапето и застана пред креслото, но не седна. Амилия, сплела пръсти, обмисляше внимателно онова, което се готвеше да каже. - Положението при вас е сериозно, така ли?

- Ти ми кажи - отвърна Кел.

- Искам да чуя твоята гледна точка. Знам само онова, което Рейчъл ми каза.

- Извини ме, че те питам, но защо се бъркаш?

- Ти лично ме набърка, идвайки днес при мен. Изглеждаш силно разстроен.

- И ужасно ядосан. Искам отговор. Искам да знам какво, по дяволите, се върши зад гърба ми и какво още криеш от мен.

Лицето на Амилия, обикновено безизразно, постепенно помръкна от нещо, напомнящо съжаление.

- За теб е важно да знаеш, че Рейчъл постави едно-единствено условие.

- Условие за какво?

- За да ни гарантира съдействието си.

Кел си спомни какво му бе казала Елза предишната вечер. Когато за пръв път срещнах Рейчъл, двете с Амилия като чели бяха приятелки. Всичко започваше да се изяснява. Всяко парче от мозайката си идваше на мястото.

- Рейчъл се съгласи да сътрудничи, да ми помогне, стига ти да не разбереш. Знаеше, че може да се случи нещо между нея и Райън, което да взриви връзката й с теб. Тя много те обича. Харесва те. Но Абакус беше по-важен.