По-студената война полностью

- След като завърши, кандидатства за място в МИ6 с възможности за бързо повишение. Стигна до курса за обучение на разузнавачи, но се отказа. Нямала нужната нагласа.

Кел бе вторачил невиждащ поглед пред себе си. Ненавиждам шпионите, бе му казала Рейчъл. Като не бе споменала нищо за кандидатстването си в МИ6, нито за курса. Спомни си думите й: Нещо в него беше мъртво, повехнало. Парче от душата му липсваше. Почтеност. Нежност. Честност.

- Честност.

- Моля? - попита Амилия.

Кел й даде знак с ръка да продължи.

- Поставих й две задачи - каза тя, сякаш Рейчъл беше неин служител. - Трябваше да се доберем до блекбърито на Клекнър, а по възможност и до чантата, която носи винаги със себе си. В „Технически операции“ са разработили батерии за блекбъри, които могат да го захранват с енергия, като същевременно ни предават разговорите, водени от него, както и точни данни за местонахождението му.

- Значи това е правила Рейчъл снощи в хотела? Това е бил нейният шанс? Затова се е качила в стаята на Клекнър?

Амилия кимна.

- А успяла ли е?

Шефката на британското разузнаване кимна, доволно усмихната, като лъвица, оценила първия улов на лъвчето си.

- О, да. Справи се блестящо.

- А трябвало ли е да го изчука преди това? - Въпросът излезе от устата му като плюнка.

- Том, за бога...

- И това ли я накара да свърши? Дотам ли паднахме? До равнището на руснаците? На МОСАД?

Амилия не бе мърдала от креслото си близо час. Сега стана и пристъпи до прозореца, за да спусне завесите. Минаха няколко минути, докато благоволи да отговори на въпроса му, сякаш я бе засегнал не просто като професионалист, а и като жена.

- От самото начало - каза тя - Рейчъл ни бе заявила съвършено ясно за какво е готова и какво не би направила за нищо на света. Мисля, че подобно на много жени, и тя намира Клекнър за привлекателен мъж. -Кел прие забележката й като опит да го раздразни. - С други думи, тя беше готова да флиртува с него, да го прелъсти, ако предпочиташ, защото подобно нещо едва ли щеше да й причини особено душевно страдание. Това дотук звучи ли ти логично, Том?

- Да, Амилия, звучи ми - отвърна натъртено Кел, докато усещаше как обичта му към Амилия, лоялността му към неговата стара приятелка и към мръсната им професия се разпада с всяка изминала минута като дрипа. - Това, което не ми звучи...

- Не съм свършила! - почти кресна Амилия, която си наливаше чаша вино. Лекциите по морал на Кел в момент като този й се струваха абсурдни. - Рейчъл беше готова да целуне Райън, дори да си легне с него. Всичко това беше въпрос на неин свободен избор...

- Я стига!

- На неин свободен избор - повтори Амилия, ясно и с равен тон. - Нито за момент не съм вярвала, че ще преспи с него, че ще прави секс, че ще си позволи с Клекнър физическа интимност от вида, за който намекваш. Никога не съм смятала, че съм създала проститутка или курва или че онова, което е споделила с теб, значи толкова малко за нея, че да е готова да те замени с човек, когото презира.

Кел остана безмълвен. Срамът от проявената ревност отнемаше от силите му и го караше да се чувства безкрайно унизен. Но Амилия още не беше приключила.

- Сам провери дали са се чукали! - Тя едва ли не му се смееше в лицето, сякаш нещо толкова маловажно като краткото съвкупление на пияна глава между двама души имаше каквото и да било значение за когото и да било. - Не, не са, ако това е единственото, което те интересува, Том. Ех, тези тъпи мъже с тяхното тъпо его. Защо според теб Рейчъл го бе напила до такава степен снощи, първо на вечеря, после и в бара? Защо му беше обещала бурна нощ в „Рембранд“, а го остави да заспи в леглото тъкмо когато бяха започнали да се разгорещяват?

- Тя го е упоила.

- Бинго! Радвам се, че най-после си с нас. Добре дошъл в операцията.

- Но как е могла да го направи?

От професионален опит Кел знаеше, че използването на приспивателно, дори слабо, беше извънредно рисковано.

Спомни си думите на Клекнър от хотелската стая: Заспал съм? Това никога неми се е случвало. Ами ако вече подозираше Рейчъл, че е сложила нещо в питието или храната му? Ами ако отвореше блекбърито си и забележеше, че е пипала батерията?

- Приспивателно - потвърди Амилия. - Мисля, че се казва лоразепам.

- Колко е силен?

- Достатъчно. Но е със забавено действие. - Кел поклати глава. Усещаше как отново го хваща яд на Амилия. - Достатъчно силен, за да направи един пиян, изморен и стресиран мъж още по-пиян, изморен и стресиран. След което да го приспи. Както и стана.

- И затова Клекнър се събуди днес по обед.

- Затова - отвърна Амилия, някак по-сговорчиво от преди.

- А по какъв начин Рейчъл му е дала лоразепама? Не, не ми казвай. Флаконче с бял прашец, което е изсипала в мохитото му?

Амилия отпи от виното си.