По-студената война полностью

Кел се улови, че повтаря наум фразата „Абакус беше по-важен“. Загледа се през прозореца към сивата, подгизнала от дъжда улица. Гордостта му, самочувствието му на човек и професионалист бяха дълбоко наранени.

Амилия се извърна в креслото и посегна към чашата си, но се сети, че такава нямаше. Кел пиеше сам.

- Би било неискрено от моя страна да твърдя, че споразумението ми с Рейчъл не беше в интерес на Службата - каза тя, после добави: - При това изцяло.

- И какво е това споразумение? - попита Кел, но вече знаеше отговора, както бе знаел още от първия миг, че не друг, а Амилия бе наредила на Харолд да унищожи записите.

- Споразумение да следим заедно Клекнър. Да знаем във всеки момент къде се намира, какво прави, с кого се среща, какво си казват.

Кел се потърси от погнуса; неговата Рейчъл беше накисната в мръсотиите на Службата.

- Трябвала ти е Рейчъл като гадже на Клекнър.

- Нещо такова. - За чест на Амилия, тя успя да си придаде засрамен вид.

- Тоест искаш да ми кажеш, че съзнателно и преднамерено си ме заобиколила в една операция, която трябваше да се проведе под мой технически контрол? Като си използвала за целта приятелката ми? Това ли ми казваш?

Нямаше нужда Амилия да отговаря. И двамата знаеха отговора. Вместо това тя заяви:

- Боях се, че ще отнеме месеци, ако не и години, да съберем доказателства за Клекнър, които да са достатъчни за арестуването му. Дори не бях сигурна, че Абакус е къртицата. Исках да имаме и резервен план за всеки случай. По очевидни причини не можех да искам от теб разрешение. А пък твоето шесто чувство, което ти подсказа да се насочиш към чайната, Том, откриването на тайника - твоят триумф! - ми дадоха увереност да приведа плана в действие.

Кел пресуши чашата си, замисляйки се за миг върху способността на Амилия - подобно на Тони Блеър - да превръща поражението в победа; да принуждава опонента си да мисли, че не я е преценил вярно; да нахлузва непроницаема маска на неукорима добродетелност дори след като е допуснала непростим, циничен гаф.

- Значи моят триумф се превърна в мое унижение? -каза той. - Това ми казваш. Така излиза от приказките ти.

Тя кимна. Кел стана, отиде до барчето, наля си още три пръста от уискито на Амилия, без да предложи и на нея, после седна в креслото и въздъхна примирено.

- В такъв случай най-добре ми разкажи цялата история - каза той, като дори си запали цигара в дневната й в крещящо нарушение на правилата за поведение в собствения й дом. Тя не настоя да я угаси. - Започни отначало - подкани я той, като се настани удобно на креслото и кръстоса крака. Уискито се разля приятно по жилите му. - И гледай да не пропуснеш нещо.

И тя му разказа. Всичко.

През следващите четирийсет и пет минути Амилия потвърди пред Кел, че е постигнала лична договорка с Рейчъл да съдейства за изправянето на Райън Клекнър пред правосъдието.

След като се запознала с Рейчъл в Истанбул и установила, че Клекнър намира Рейчъл за привлекателна, тя споделила с нея, че в западната разузнавателна общност има къртица, която заплашва всички операции на МИ6 в Близкия изток и не само там. Наличните улики сочели към Райън Клекнър като най-вероятен двоен агент. Освен това Амилия й казала, че е възможно Клекнър да е замесен и в смъртта на баща й.

- Това не може да си го знаела от самото начало -прекъсна я Кел. - Нямахме никакви доказателства.

Амилия сякаш прие аргумента му. Тезата за някакво решаващо участие на Клекнър в смъртта на баща й беше примамката, което тя лично бе използвала, за да привлече Рейчъл на тяхна страна. Кел познаваше рисковете и цинизма на професията и остави Амилия да говори.

В случай на доказване на вината му, каза тя, Рейчъл била приела да търси сближаване с него, като най-напред инсценира случайна среща в Истанбул. Малко след като Кел открил тайника на острова, Клекнър си намерил повод да отиде до Лондон. И - хоп! - от малкото си черно тефтерче веднага изровил номера на Рейчъл Уолинджър, която му се била изплъзнала в Истанбул. Красивата дъщеря на загиналия британски шпионин, която го била загледала на погребението на баща си. Това било такъв невероятен късмет, че Амилия чак се усъмнила, но не можела да си позволи да пропусне шанса. Рейчъл била готова да отмъсти за баща си, дори с цената да загуби Кел.

Поканата на Клекнър им дошла тъкмо навреме. Той пристигал в Лондон, свободна ли е Рейчъл? Бих се радвал да вечеряме заедно. Да разгледам родния ти град. Това им било достатъчно. От този момент нататък нещата се наредили от само себе си; операцията получила зелена светлина. Важно било, че Рейчъл е умна, уравновесена и със самообладание - идеални качества за отредената й роля. Все пак тя бе дъщеря на майстор в шпионския занаят, наследила от баща си интелект и сила на характера.

- Ти знаеш, че се опитахме да я вербуваме още в Оксфорд, нали?

Кел я погледна, сякаш го бе ударила с чук по главата.

- Какво?!